О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1544
София 11.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1278 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. Б. Д. чрез пълномощника му адв. Л от БАК срещу решение № І* от 3.04.09г.по гр.дело № 775/08г.на Бургаския окръжен съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба „И”Е. ,представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ж. С. К. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба Н. Б. Ж. в писмен отговор по чл.287 ал.1 от ГПК заявява становище,че поддържа жалбата.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил частично първоинстанционното решение,е приел от фактическа страна,че с извършената през 1959г.делба между дъщерите на В. П. е прекратена съсобствеността върху изградените в дворното място къща и допълнителна постройка- навес-дюкян,като поради обособяването в едноетажната жилищна сграда на две жилища и поставянето им в дял на С. С. и на О. Д. ,в имота е възникнала етажна собственост,при което всяка от дъщерите на В. П. е придобила конкретно жилище и 1`/2 ид.част от дворното място,а С. С. е придобила и втората постройка в дворното място- навес –дюкян. С нот.акт № 191/1966г.същата е продала на М. К. П. получения от нея при делбата имот. С нот.акт № 2/1975г.последният е дарил на дъщеря си М. В. 58/398 ид.ч.от дворното място,образуващо п. ХХ в кв.55 по плана на гр. Б.,ведно с пристройката откъм ул.”О”,а тя от своя страна с нот.акт № 132/1989г.е дарила на сина си Ц. В. 50 кв.м.ид.ч. от дворното място ведно с построената в него отделна постройка от две стаи и антре. С атакуваната сделка,оформена с нот.акт № 55/2004г.ответниците по делото са сключили договор за замяна на недвижими имоти,като „И”Е. е прехвърлил на Ц. В. вещно право на строеж за изграждане на самостоятелен обект в сграда-апартамент,ведно със съответните ид.части и избено помещение,а Ц. В. е прехвърлил на дружеството процесния недвижим имот. При тези фактически данни по делото въззивният съд е приел,че няма пречка с оглед разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗС идеална част от дворното място,съответстващо на стойността на дюкяна,заедно със сградата –дюкян,за която приел за установено от техническата експертиза,че е самостоятелен обект,да бъдат предмет на сделка. Ето защо е направен извод,че процесната сделка е валидна по отношение на прехвърляне на собствеността на постройката,както и на съответните й 42.72 кв.м.ид.части от УПИ * в кв.65 по плана на гр. Б.,които преизчислил съобразно съотношението между стойността на сградите в имота.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни. В случая повдигнатият процесуалноправен въпрос може ли въззивният съд да преразпредели идеалните части от мястото без да е предявен иск по чл.40 от ЗС и без първоинстанционият съд да се е произнесъл по такъв иск не е от значение за изхода по конкретното дело,предмет на което е прогласяване нищожността на прехвърлителната сделка. Материалноправният въпрос може ли са бъде предмет на валидна прехвърлителна сделка постройка,която не може да съществува като самостоятелен обект на собственост,не е разрешен в противоречие с трайно установената практика на ВКС,тъй като от фактическа страна въззивният съд е приел,че процесната постройка – „дюкян -навес” е самостоятелен обект,като е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза,която се е произнесла в този смисъл. Преценката на доказателствата,в т.ч.и заключението на вещото лице,въз основа на което съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали процесната постройка представлява самостоятелен обект на собственост,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и друго влязло в сила съдебно решение. В приложените копия от съдебни решения е прието,че предмет на прехвърлителна сделка може да бъде само самостоятелен съгласно действащия правен режим обект на правото на собственост. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел,че процесната постройка е самостоятелен обект,поради което може да бъде предмет на атакуваната сделка ,следователно се е произнесъл в съответствие с цитираната съдебна практика.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № І* от 3.04.09г.,постановено по в. гр.дело № 775/08г.на Бургаския окръжен съд по жалба на Ж. Б. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.