3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1545
София, 08.12. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №459/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М. Г. – процесуален представител на ищеца К. Х. С. от [населено място] против въззивно решение №VІ-82/18.11.2010 г. по гр.д.№1393/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд,в.о., VІ граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №VІІІ-1749/01.11.2007 г. по гр.д.№643/2006 г. по описа на Бургаския районен съд, VІІ-ми граждански състав, в частта, с която е прието за установено между страните, че предварителен договор за покупко-продажба от 22.01.2001 г., сключен между [фирма] и К. Х. С. е неистински, тъй като в раздел І “Предмет на договора” е налице дописване на следния текст: “….в случай, че в срок до 01.3.2001 г.възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва от 0,5 % на ден”, като вместо това е постановено Отхвърляне на иска от К. Х. С. против [фирма], за установяване, че предварителен договор от 22.02.2001 г. за покупко-продажба на недвижим имот н [населено място], област С., представен от [фирма] по в.гр.д.№391/2002 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, е документ с невярно съдържание, поради това че в ръкописния текст след описанието на имота е добавен текста “в случай че в срок до 01.3.2001 г. не възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва от 0,5% на ден”., която добавка не фигурира в екземпляра от същия договор, намиращ се у ищеца.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно удостоверение №166/16.4.2009 г., издадено от Бургаския окръжен съд присъдата в оправдателната й част е влязла в сила. Съдът е направил извод, че съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Прието, че тъй като предмета на цитираната оправдателна присъда изцяло се припокрива с предмета на иска по чл.97, ал.3 ГПК/отм./ по настоящото дело – установяване на невярно съдържание на предварителния договор от 22.02.2001 г., поради добавяне в екземпляра на ответника на ръкописния текст “в случай че в срок до 01.3.2001 г. не възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва от 0,5% на ден”., то въззивният съд следва да зачете задължителната сила на тази присъда.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно “Влязлата в сила оправдателна присъда, с която обвиняемият е признат за невинен в осъществен състав на престъпление по чл.310, ал.1, вр. с чл.309, ал.1 НК, задължителна ли е за гражданския съд, сезиран с иск за установяване неистинността на същия документ по чл.97, ал.3 ГПК/отм./ ?”. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на решение №514/06.7.2010 г. по гр.д.№1061/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – Б., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В представеното с изложението решение на ВКС предмет на обсъждане е дали обсъжданата оправдателна присъда представлява основание по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, а в процесния случай въззивният съд се е произнесъл за задължителната сила на присъдата относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца с оглед разрешаване на материалноправния спор. Поради това цитираното решение е неотносимо към настоящия спор и не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №VІ-82/18.11.2010 г. по гр.д.№1393/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в.о., VІ граждански състав, по касационна жалба, вх.№11345/23.12.2010 г. подадена от адв. М. Г. – процесуален представител на ищеца К. Х. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: