ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155
София, 01.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 109/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Ф. Х. Р. , Ф. Р. М. и Ф. Р. М. – всички от с. Б., община Т. срещу Определение № 280 от 17.VІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 336/ 2009 г. на Варненски апелативен съд. По изложените съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че съединяването на исковете е евентуално, жалбоподателите искат да се възприеме като правилно приетото от първоинстанционния съд и да се приеме, че при двама ответници ищецът има право да избира подсъдността. В Изложение от 5. Х.2009 г. жалбоподателите излагат, че е налице процесуалноправен въпрос от значение да точното прилагане на закона – за качеството на двамата ответници, за вида на другарството и за приложението на чл. 215 ГПК, като ответниците са необходими другари, законодателят не е направил разграничение за пасивно или алтернативно съединение, което им дава основаниe да искат отмяна на определението като неправилно.
Ответникът по частната жалба З. ”Български имоти” АД – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, поддържа, че обжалваното определение е правилно, в подкрепа на което представя копия от определения на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение относно подсъдността на иска, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
От изложения от жалбоподателите процесуалноправен въпрос, може да се изведе разрешеният по делото въпрос и той е за подсъдността на делото, респ. за основателността на възражението на първия ответник по 119 ал. 3 вр. чл. 105 ГПК, когато са предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди на различно основание срещу различни ответници – срещу застрахователя, и срещу деликвента.
По този въпрос е създадена съдебна практика по чл. 92 ал. 4 и чл. 81 ГПК (отм.), която се прилага съответно по аналогичните законови разпоредби – чл. 119 ал. 3 и чл. 105 ГПК, която е в смисъл, че като са посочили за първи ответник застрахователя и за ответник по евентуалния иск деликвента, чието осъждане искат, ако искът срещу първия ответник бъде отхвърлен, ищците са направили своя избор за предпочитания иск (срещу застрахователя), и за евентуалния иск (срещу деликвента), както и за вида съединяване на искове – евентуално. При така предявените искове съдът следва да прецени допустимо и основателно ли е възражението на първия ответник по чл. 119 ал. 3, вр. чл. 105 ГПК.
С оглед изложеното неоснователно жалбоподателите поддържат, че правната норма на чл. 215 ГПК е непълна и има нужда от корективно тълкуване, тъй като изложените от тях въпроси за качеството другари на ответниците и за вида на другарството, нямат отношение към въпроса за възражението за не – подсъдност пред първоначано сезирания съд. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 280 от 17.VІІІ.2009 г. ч.гр.д. № 336/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: