2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 01.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 182/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Общината [населено място] срещу въззивното решение № 173/16.07.2018 г. по в. гр. д. № 28/2018 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 149/03.11.2017 г. по гр. д. № 381/2016 г. на Балчишкия районен съд, е признато за установено по предявените от Д. А. А. и А. А. К. искове, че общината не притежава право на собственост върху: 1. реална част от поземлен имот с идентификатор …………….. по кадастралната карта на [населено място], която съставлява сечението между този имот и парцел…от кв. 1 по плана на [населено място] от 1926 г., и 2. реална част от поземлен имот с идентификатор ……… по кадастралната карта на [населено място], а по подробния устройствен план УПИ … от кв. 91, която съставлява сечението между този имот и парцел … от кв. 1 по плана на [населено място] от 1926 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
От ответниците по касация – ищци по делото, е подаден писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Правният интерес от предявените отрицателни установителни искове ищците обосновават с твърдението, че са носители на правото на собственост върху парцел …от кв. 1 по плана на [населено място] от 1926 г., части от който съставляват поземлени имоти с идентификатори ………… и ………… по кадастралната карта на града от 2004 г. Записванията в кадастралната карта на първия имот с предназначение „второстепенна улица”, а на втория – с предназначение „обществен селищен парк и градина”, отреждането в подробния устройствен план на имот с идентификатор ………., урегулиран в парцел … от кв. 316, „за параклис” и съставеният акт за общинска собственост за същия имот, показвали, че общината счита за свой имота на ищците и отрича техните права, с оглед на което са предявени исковете за установяване, че ответникът не е собственик на реалните части от съответните поземлени имоти.
Ответникът е оспорил исковете с твърдение, че нотариалният акт, удостоверяващ правото на собственост на наследодателката на ищците, бил съставен въз основа на недействащ към съставянето му през 1960 г. регулационен план. Имотът се считал, че няма собственик и следователно бил държавен. С оглед отреждането за обществено мероприятие „летен ресторант“, частта, попадаща в поземлен имот с идентификатор …………., била придобита от общината на основание пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, а частта, попадаща в поземлен имот с идентификатор …………., като [улица] г., била придобита на основание пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално по давностно владение.
По делото е представен н. а. № ……../24.08.1960 г., с който наследодателката на ищците А. М. Д. /по баща Д./, починала през 1985 г., е призната за собственик по наследство от брат си П. М. Д., на дворно място от 586 кв. м., съставляващо парцел ….. от кв. 1 по регулационния план на [населено място], ведно с построената в същото дворно място къща. По делото е установено, че описанието в нотариалния акт на дворното място съответства на регулационния план от 1926 г., макар към съставянето на акта да е действал друг кадастрален и регулационен план, одобрен през 1957 г. Въззивният съд приел, че индивидуализирането на имота по издадена скица въз основа на плана от 1926 г. не се отразява на придобитото по наследство право на собственост. Съдът приел и това, че разпитаните по делото свидетели имат впечатления от имота, който бил до морето и от която страна бил ограден с подпорна стена, както и от бившата собственичка, най-късно до 1968 г.
С помощта на вещо лице е установено, че в следващия план от 1957 г. парцел …. от кв. 1 не е нанесен в параметрите и границите си по плана от 1926 г., а теренът му е включен в заснетия имот с пл. № …….. от кв. 79, за който е отреден парцел ХІІ. В южната част на имота, към морето, са заснети подпорни стени и еднораменна двупосочна стълба. В разписния лист имотът е записан на „С.“. В удостоверението за наследници на А. Д. /по баща Д./ е записано, че същата има брат С. Д.. Според плана от 1957 г. на изток от парцел X.-………. е предвидена улица, която да бъде прокарана в посока север – юг към морето и не засяга процесния имот.
Следващият кадастрален и регулационен план е от 1979 г. В него кадастралната основа съвпада с тази от предходния план от 1957 г. – теренът на парцел … от кв. 1 от плана от 1926 г. е включен в заснетия имот с пл. № ……… от кв. 108, записан в разписния лист на „наследници на С. Д.“. Имотът е урегулиран в парцел …, отреден за „летен ресторант“, което отреждане не е осъществено. Предвидената в предходния регулационен план улица в посока север – юг към морето е отпаднала от предвижданията на регулационния план от 1979 г.
Записванията за имот пл. 1259 в разписните листове към кадастралните планове от 1957 г. и от 1979 г. са зачеркнати. Зачеркването в разписния лист от 1957 г. не е отбелязано кога, от кого и защо е направено. Съгласно отбелязаното в разписния лист към плана от 1979 г. зачеркването на отбелязаните собственици „наследници на С. Д.“ е извършено на 19.02.1993 г., като вместо него е вписано „няма данни“, посочено е името на извършилия зачеркването и е поставен подпис.
Следващият одобрен кадастрален план е от 2000 г., в който бившият парцел …… от кв. 1 от плана от 1926 г. не е заснет. Заснет е имот с пл. № ………. В него са заснети шахти, поради които вещото лице счита, че фактически имотът съставлявал улица в посока на запад /предвидената в плана от 1957 г. улица е север – юг/. Заснети са и подпорни стени и трираменна стълба от юг, заграждащи площ с многоъгълна форма.
В действащата кадастрална карта на града, одобрена през 2004 г. и неколкократно изменяна, са заснети няколко поземлени имота, които обхващат и части от терена на бившия парцел …… от кв. 1 от плана от 1926 г. Една част е имот с идентификатор …………. Като обсъдил констатирани от него противоречия между заключението на вещото лице, депозирано пред въззивния съд, и обясненията, дадени пред първоинстанционния съд, въззивният съд заключил, че след като в подробния устройствен план от 2007 г. е предвидено изграждането на улица, същата е изградена и после заснета в кадастралната карта с изменението й от 2012 г.
По иска за частта от парцел III от кв. 1 от плана от 1926 г., съставляващ имот с идентификатор ………….., ответникът е навел две основания, на които твърди да е придобил правото на собственост. И двете са приети от въззивния съд за недоказани.
Първото придобивно основание е пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в сила от 17.09.1991 г., според който с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. По него въззивният съд приел, че при влизане в сила на разпоредбата в действащия регулационен план, одобрен в 1979 г., улица не е предвидена, а и за самия ответник фактическото съществуване на такава в онзи момент е само „вероятно“; същевременно изграждането на такава преди 2012 г. по делото не е доказано. Освен това разпоредбата обхваща само имоти – държавна собственост, към датата на влизането й в сила. За спорната част ответникът не е посочил конкретно основание за принадлежността й на държавата към датата на влизане в сила на пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА – имотът не е отчуждаван на каквото и да било основание, няма данни да е бил отнет преди 1989 г. без основание от държавата, не е бил и без собственик, за да е налице хипотезата на чл. 6 ЗС /в редакция от 1951 г./. Действително, друго е отбелязано в разписния лист към кадастралния план от 1979 г., но фактът на задраскване на първоначалното записване и на новото отбелязване, извършено едва през 1993 г., е показателен за това, че при влизане в сила на пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА имотът не е бил държавен като непринадлежащ другиму.
Второто основание е чл. 79, ал. 1 ЗС. По него въззивният съд посочил, че улицата в спорната част от поземлен имот с идентификатор 02508.87.90 не може да се приеме за фактически осъществена преди 2012 г., а от тогава до предявяване на исковата претенция на 26.07.2016 г. не е изминал изискуемият от разпоредбата период от време. Освен това изграждането на улици и каквито и да било други обекти за задоволяване на обществени нужди е възложено на общините и държавата; то се извършва от тях, но не в качеството им на субекти на гражданското право. Изграждането на улици се извършва от държавата и общините в обществен интерес и не може да се възприеме като владение. Частни имоти, необходими за задоволяване на обществени нужди, не могат да се владеят от държавата и общините посредством реализирането на самото обществено мероприятие. Противното означава предвиденият в ЗОбС и ЗДС ред за принудително отчуждаване на имоти за обществени нужди да се заобиколи и практически да се признае възможността частни имоти да бъдат обобществявани и отнемани не по предвидения за това ред.
По иска за частта от парцел III от кв. 1 от плана от 1926 г., съставляващ имот с идентификатор …………., ответникът е навел основанието по пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС за придобиване правото на собственост, а именно, че имотът като държавна собственост поради липса на друг собственик, и отреден по регулационния план за обществено мероприятие, е преминал в собственост на ответната община. В кадастралната карта този имот е записан с предназначение: обществен парк, градина. Имотът е ограден с подпорни стени и трираменна стълба на южната стена, които съставляват заснетите в кадастралната карта имотни граници, като нивото му е над това на околния терен и се формира от височината на подпорните стени. Те са изградени в дълбочина на терена за укрепване на земните маси, но и са издигнати над терена, като, с оглед денивелацията, височината им спрямо околния терен е от 0.90 до 3.50 м. За изравняване нивото на пространството между стените допълнително е насипана земна маса, покрита със саморасла трева. Становището на вещото лице досежно времето на изграждане на подпорните стени в периода 1979 – 1983 г. не е възприето от въззивния съд по съображения, че заключението не е дадено въз основа на проверени строителни книжа, каквито вещото лице е посочило, че не са издадени, или други документи, а въз основа на събрани от същото сведения от служители на ответната община. По подробния устройствен план за тази част на имота е отреден парцел ………..-за параклис, но мероприятието не е осъществено. При влизане в сила на пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96/1999 г./ имотът по действащия към този момент регулационен план е бил отреден за мероприятие на общината – летен ресторант, но не е бил държавна собственост, която да е преминала в собственост на общината. Задраскването през 1993 г. на записванията в разписния лист не означава, че имотът е бил без собственик или с неизвестен собственик. Не следва такъв извод и от твърдението от ответника, че имотът бил занемарен, не се ползвал и не били плащани данъци за него, тъй като нито едно от тези обстоятелства не води до изгубване на вещно право. Оттук съдът заключил, че реалната част от поземлен имот с идентификатор 02508.87.91 не е била държавна собственост и не е преминала в собственост на общината на основание пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил на първо място въпроса: може ли да се приеме един имот, придобит и отреден съгласно градоустройствените планове от 1926 г. за жилищно строителство, за незаконно одържавен /предвид липсата на документи за законност/, ако с градоустройствения план от 1979 г. той не съществува в първоначалния си вид от 1926 г., отреден е за обществени мероприятия и към настоящия момент по него има проведени фактически такива, които попадат в различни поземлени имоти; ако се счита за одържавен, но имотът не съществува във вида, в който е завзет от държавата и върху част от него е построена улица и подпорна стена, възможно ли е възстановяване на собствеността. Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 606/20.06.2006 г. по гр. д. № 1487/2005 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 259/08.01.2013 г. по гр. д. № 299/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., ТР № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 674/25.09.2009 г. по гр. д. № 1980/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 106/19.01.2018 г. по гр. д. № 268/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.
Предявените срещу касатора искове са отрицателни установителни. Съгласно т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Съобразно това в производството по предявения срещу него иск касаторът като ответник е следвало да докаже фактите, от които произтича правото му, на въведените от него основания, а именно, че частта, попадаща в поземлен имот с идентификатор ………….., е придобита от общината на основание пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС от 1999 г., а частта, попадаща в поземлен имот с идентификатор ……………, като [улица] г., е придобита на основание пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално по давностно владение. В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в рамките на така очертания спор и във връзка с този спорен предмет касаторът е следвало да постави материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според него определят изхода на правния спор. Това той не е сторил. Поставеният от него въпрос би бил релевантен по предявен от ищците /сега ответници по касация/ положителен установителен или ревандикационен иск за собственост, произхождаща от реституция на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Тогава съдът би бил длъжен да обсъди фактическия състав на това реституционно основание, питане за който се съдържа в поставения от касатора първи правен въпрос. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да бъде допуснато по правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда в обжалваното решение. Поставеният от касатора въпрос не съдържа характеристиките на обуславящ изхода на спора правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с тълкувателния акт. Не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване, без да е необходимо да се изследва наличието на специалното поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Вторият поставен въпрос е: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, включително и тези за придобивна давност, както и всички събрани по делото доказателства. Касаторът счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 606/20.06.2006 г. по гр. д. № 1487/2005 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, ІІ-ро т. о.
Този въпрос е обусловен от тезата на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по твърденията за прилагане на ЗВСОНИ, ЗОСОИ и придобивна давност. Както се посочи, въпросът за приложението на ЗВСОНИ, евентуално – ЗОСОИ, би стоял, ако предявеният иск беше положителен установителен или ревандикационен за право на собственост, произхождаща от реституция по ЗВСОНИ. Тогава съдът би бил длъжен, в рамките на повдигнатия пред него материалноправен спор, да се произнесе по предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ и би могло да се обсъжда наличие на противоречие на въззивното решение със съдебната практика по приложението на този реституционен закон. Що се отнася до основанието за собственост придобивна давност, следва да се посочи, че то е наведено само за собствеността на поземлен имот с идентификатор …………… По него въззивният съд се е произнесъл, като е изложил съображения защо счита този придобивен способ за неосъществен в полза на общината. За имот с идентификатор ……………. придобивната давност не е поддържана, поради което за въззивния съд не е възникнало задължението да се произнася по нея. Ето защо не може да се приеме, че в случая е процедирано в противоречие със съдебната практика, която изисква съдът да се произнесе по всички редовно заявени от страните доводи и възражения, да обсъди в мотивите си правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, както и да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството.
Ответниците по касация са поискали присъждане на разноски за касационното производство, но не са представили доказателства да са сторили такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 173/16.07.2018 г. по в. гр. д. № 28/2018 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е признато за установено по предявените от Д. А. А. и А. А. К. искове, че Община [населено място] не притежава право на собственост върху: 1. реална част от поземлен имот с идентификатор …………. по кадастралната карта на [населено място], която съставлява сечението между този имот и парцел ……… от кв. 1 по плана на [населено място] от 1926 г., и 2. реална част от поземлен имот с идентификатор ……….. по кадастралната карта на [населено място], а по подробния устройствен план УПИ ………… от кв. 91, която съставлява сечението между този имот и парцел……… от кв. 1 по плана на [населено място] от 1926 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: