Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
635_16_opr_288_124gpc_admiss_negat
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 11.03.. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 635 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. П. срещу въззивно решение № 4957 от 02.11.2015 г. по гр.д. № 664 /2015 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Районен съд Благоевград в частта, с която е уважен предявеният от В. К. Х., Ю. К. Б., Х. К. С., Ж. Меетодиева Б., Г. З. И., М. З. Д. и Ц. Г. С. срещу И. Б. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с пл.н. 024002 в землището на. Еленово, [община], индивидуализирани в решението..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. К. Х. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
В. съд е приел, че искът е допустим, поради следното:
Със съдебно решение и с решение на ОСЗ е признато в полза на ищците, че техният наследодател е имал право на собственост върху имот, който включва и процесния имот, който е възстановен в полза на други лица, които са го продали на праводателите на ответника, но не е издадено окончателно решение за възстановяване на собствеността на имота и скица. Ищците са провели успешно иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на лицата, в чиято полза е постановено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността. След влизане в сила на решението по иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ ОСЗ с решение е признала на ищците правото на възстановяване на собствеността на имота, но тъй като той е собственост на праводателите за ответника, окончателно решение и скица ще бъдат издадено след решаване на спора по съдебен ред.
Възражението на ответника за недопустимост на иска поради наличието на сила на пресъдено нещо по спор по иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователно, тъй като спорът е бил за друг имот, с друг планоснимачен номер, поради което не е налице обективен идентитет. Не е налице и субективен идентитет..
Ищците имат правен интерес от предявяване и водене на иска от ищците, тъй като имат възможност да придобият имота по реституция, а за тях реституционната процедура не е завършила, поради това, че ОСЗ е приела, че издаването на окончателно решение е обусловено от разрешаването на правния спор с праводателите на ответника.
В. съд се е позовал на приетото с ТР № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при доказания от ищците правен интерес от иска, ответникът е този, който следва по реда на пълното и главно доказване да докаже, че е собственик на имота, като изчерпи всичките си основания за това.
В. съд е изложил и мотиви за основателността на иска:
Установено е, че ищците са наследници на лицето, на което е признато правото на възстановяване на собствеността върху имота по земеделска реституция и че праводателите на ответника са сключили договор за придобиване на собствеността върху същия имот с лицата, по отношение на които по-късно е уважен искът на ищците с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Местоположението и идентичността на процесния имот с този по реституционната преписка на ищците и този, за който са сключили правна сделка праводателите на ответника и ответникът, са установени със заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на доказателствата по делото. Поради което доводът за недоказана идентичност на имотите е неоснователен.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК наред с доводите си за неправилност, които не подлежат на разглеждане в това производство, жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, за който твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приетото в посоченото ТР № 8 /27.11.2013 г. : 1. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. 2. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Тълкувателното решение представлява задължителна практика за съдилищата. Поради съответствието с приетото в посоченото тълкувателно решение, е без значение приетото в представеното от жалбоподателя решение № 110 /2.07.2013 г. по гр.д. № 222 /2013 г. на Варненския апелативен съд, че ищецът няма правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, когато може да предяви осъдителен иск. Следва да се отбележи и че това решение подлежи на обжалване, но жалбоподателят не представя доказателства за влизането му в сила, поради което не може да се приеме, че то е влязло в сила, за да представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно приетото с т.3 от ТР 1 /2000 г. на ОСГТК на ВКС,
Такова основание не представлява и представеното от жалбоподателя определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото. За него също не са представени доказателства за влизането му в сила.
Жалбоподателят извежда и материалноправния въпрос: дали за страната, която се позовава на нея, тече придобивна давност до приключване на земеделската реституция.
Въпросът не е обуславящ. В. съд не се е произнесъл по възражение за придобивна давност и не е следвало да се произнася, доколкото във въззивната жалба на И. П. не се съдържа такъв довод за неправилност. Доводите са за недопустимост поради липса на правен интерес и за липса на идентичност между имотите.
Жалбоподателят извежда и процесуалноправния въпрос, дали въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е приел за неистинско пълномощно единствено въз основа на постановление за прекратяване на наказателно производство.
Въпросът не е обуславящ. В. съд не е приел такъв извод, а е приел, че по делото не е спорно, че нотариално заверено пълномощно на М. Юговска не е подписвано от В. Ц. и Д. Х., поради което то е неистинско, като липсват данни последните да са извършили надлежно потвърждаване на действията без представителна власт (л.3,абзац 4). Въпросът не е обусловил и крайните изводи на съда, които се основават на изводите, че ищците, а не праводателите на ответникът имат право на възстановяване на процесния имот по земеделска реституция (праводателите на ответника нса сключили сделка с несобственици).
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна В. К. Х. претендира заплащането на 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане се установява от представения договор за процесуално представителство. Останалите насрещни страни не претендират разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4957 от 02.11.2015 г. по гр.д. № 664 /2015 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, г.о. по касационна жалба на И. Б. П..
Осъжда И. Б. П. да заплати на В. К. Х. сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.