О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 12.03. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 994/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Г. и С. А. Г., приподписана от адвокат П., срещу въззивно решение от 12.05.2011г. по гр. дело № 235/2011г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се, че решението противоречи на решение № 316/1985г. на ВС и на определение № 406/2009г. по гр.д.№200/2009г., ІІ г.о. на ВКС по отношение извода на въззивния съд, че не съществува правна забрана вещото лице да даде обективно и вярно заключение въз основа само на копие от документ, без да се е запознал с оригиналния документ. В противоречие с постоянната практика на ВКС – т.17 от ТР№1/2001г. съдът след като е конституирал С. Г. в процеса не е повторил всички процесуални действия, извършени до конституирането и. Сочи се, че е необходимо с оглед развитието на правото да се подобри редакцията на посоченото ТР на ОСГК относно правомощията на въззивната инстанция при конституиране на необходим другар във въззивното производство в смисъл, че делото следва да се върне на първоинстанционния съд с указания да бъде разгледано с участие на страната.
Ответникът по касация Н. И. В. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 15.10.2010г. по гр.д.№31680/2007г. на Софийския районен съд, с което на основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на С. М. Г., че Н. И. В. е собственик на апартамент №44, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] /подробно описан/ и ответникът е осъден да предаде владението върху имота. Във въззивното производство е конституирана в качеството си на необходим другар Слава Г. – съпруга на ответника по иска С. Г..
Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 21/1999г. ищцата е продала на трето лице В. С. процесния апартамент. Сделката е сключена от нейно име чрез пълномощника и Л. Ц.. Нотариално завереното пълномощно на Ц. не е подписано от ищцата, съгласно заключението на графологическата експертиза. С. е продал имота на ответника С. Г. по време на брака му с ответницата С. Г.. Първата сделка е сключена без представителна власт по смисъла на чл.42, ар.2 ЗЗД и тя не е породила вещно-прехвърлително действие, поради наличие основанието за нищожност по чл.26,ал.2, пр.2 ЗЗД. При това положение и последващата продажба на имота не е породила вещноправно действие. Приети са за неоснователни доводите на ответниците, че заключението на графологичната експертиза не следва да бъде кредитирано, поради това, че е изготвено въз основа на копие от пълномощното. Безспорно е, че оригиналът на пълномощното е унищожен заедно с нотариалното дело след изтичане срока на съхранение. След като от техническа гледна точка експертът може да установи дали подписът е на ищцата или не и върху завереното копие, то не може да се приеме, че заключението е некомпетентно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не е налице противоречиво решаван правен въпрос, видно от посочените от касатора съдебни актове. С решение №316/1985г. е прието, че ксерокс – копията на документи по делото, които не са заверени по ГПК и не могат при поискване да бъдат представени в оригинал, не са писмени доказателства по ГПК. Определение №416/2009г., не третира така поставения от касатора въпрос. Освен това то е постановено в производство по чл.288 ГПК и не представлява практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, съгласно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК. Ето защо не може да послужи като основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Ето защо по въпроса за това, вещото лице да даде обективно и вярно заключение въз основа само на копие от документ, без да се е запознал с оригиналния документ, не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Процесуалният въпрос относно повтаряне всички процесуални действия, извършени до конституирането на необходимия другар от въззивната инстанция не е решен в противоречие с т.17 на ТР№1/2001г., ОСГК. Касаторката е конституирана в качеството и на необходим другар на ответника по иска с правно основание чл.108 ЗС, поради придобиването на имота по време на брака. Тя е редовно призована и е участвала във въззивното производство, като е имала процесуалната възможност да прави доказателствени искания и оспорване на приетите по делото доказателства и експертизи. В съдебното заседание и в становището си по иска тя е посочила, че няма доказателстевни искания. Единственото искане за преразпит на вещото лице във връзка с установения и приет за безспорен между страните в същото съдебно заседание факт, че нотариалното дело, към което е и оспореното пълномощно, е унищожено, е отхвърлено поради безспорност на обстоятелството. Доводите, че следва да се подобри редакцията на посоченото ТР на ОСГК относно правомощията на въззивната инстанция при конституиране на необходим другар във въззивното производство в смисъл, че делото следва да се върне на първоинстанционния съд с указания да бъде разгледано с участие на страната, не се възприемат като релевантни към чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК това основание е приложимо, когато разгледаните от въззивния съд правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото т.е. за разглеждането на тези въпроси да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Не е направено искане за присъждане на разноски от ответника по касация, не са представени и доказателства, поради което разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.05.2011г. по гр. дело № 235/2011г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: