О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр. София, 12.03.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря……………………………………и с участието на прокурора ……………………………………като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т.д. №933 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по три касационни жалби от страни във въззивно производство, приключило с решение № 350 на Пловдивския апелативен съд, ТК, П-ри с-в, от 4.XII.2018 г., постановено по т. д. № 363/2018 г.: за обезсилване на първоинстанционното решение № 561/11.XII.2017 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 738/2016 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд с указанията „за предприемане на необходимите действия за осигуряване надлежно участие на конституирания съищец чрез даване на възможност и подходящ срок на РПК „Наркооп“-гр. С. за избор от общото й събрание – по реда на чл. 25 ЗК – на едно или няколко лица, които да представляват кооперацията в производството по предявения от член-кооператора Г. Ш. иск по реда на чл. 63, ал. 7 ЗК против председателя на кооперацията и останалите ответници“. С това въззивно решение е било оставено без уважение искането на Г. Ш. за прекратяване на производството по делото спрямо Н. С. М., П. П. Е. и Г. Б.
И.: „поради липса на валидно изразен отказ от иска спрямо тези лица от другарите, участващи на страната на ищеца“.
Касационната жалба (с вх. № 75/4.1.2019 г.) – съгласно оследваща молба с вх. № 804/29.I.2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд – е подадена вместо от съищцовата РПК „Наркооп“-гр. С. – от настоящия й председател Н. Н. Ч., но сега действаща в качеството си на физическо лице ответник по осъдителния иск с правно основание по чл. 63, ал. 7 ЗК. Тази жалба съдържа общите оплаквания на ответницата Ч. за недопустимост и за очевидна неправилност на атакуваното с нея въззивно решение, като на тези две основания се претендира отменяването му и присъждане на разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към същата Ч. обосновава приложно поле на касационно обжалване освен с горните си две твърдения /досежно наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК/ още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния, „определящ изхода на правния спор“, въпрос: „Следва ли въззивният съд да обсъди всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и да изложи мотиви, ако някое доказателство приема за недостоверно?“
Касационната жалба вх. № 803/29.1.2019 г. на Районна потребителна кооперация „Наркооп“-гр. Стамболиийски, формално подадена от действащия й председател Н. Н. Ч. чрез надлежно упълномощен от нея процесуален представител от АК-П., съдържа оплаквания както за недопустимост, така и за неправилност на обжалваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснато от състава на Пловдивския апелативен съд съществено /“грубо“/ нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед това юридическото лице /арг чл. 1, изр. 2-ро ЗК/ претендира отменяването, респ. обезсилването на този съдебен акт и присъждане на направените от кооперацията разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата си РПК „Наркооп“ обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост и за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение, още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Пловдивския апелативен съд се е произнесъл по следните девет правни въпроса:
1./ „Кой и в какво качество е активно процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 63, ал. 7 ЗК – член-кооператорът от свое име срещу лицата, причинили вреди на кооперацията, или член-кооператорът от името на кооперацията срещу същите лица?“;
2./ „Има ли право член-кооператорът да предяви иск по чл. 63, ал. 7 ЗК от свое име, упражнявайки и защитавайки чужди материални права, в частност материалното право на обезвреда на кооперацията?“;
3./ „В хипотезата на иск по чл. 63, ал. 7 ЗК, дали член-кооператорът притежава свое самостоятелно право на иск за защита на чужди материални права, т.е. той явява ли се процесуален субституент на кооперацията и какъв е видът на процесуалната субституция – процесуално застъпничество или процесуална суброгация, или член-кооператорът упражнява чуждо право на иск за защита на чужди материални права, т.е. той явява ли се процесуален представител на кооперацията?“;
4./ „Кои са установените предпоставки по чл. 63, алинеи 6 и 7 ЗК за завеждане на иск от името на кооперацията срещу лицата, които са й причинили вреди?“;
5./ „Извършването на финансов одит от независим финансов одитор и представянето му при завеждане на иска по чл. 63, ал. 7 ЗК, условие ли е за допустимост на производството или не?“;
6./ „Съдът има ли задължението да изследва представения документ, обозначен като „независим финансов одит“, относно това дали отговаря на изискванията за независим финансов одит и дали представлява в действителност независим финансов одит?“;
7./ „Спрямо кои правни норми, счетоводни правила и стандарти трябва да се съпостави представения документ, за да може съдът да приеме, че представеният документ е изряден?“;
8./ „При липсата на специални знания, в“ случая счетоводни и финансови, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза /ССЕ/, по която вещото лице да даде заключение дали представеният документ е независим финансов одит, или не?“;
9./ „Налице ли са законоустановените предпоставки за завеждане на иск, посочен в чл. 63, алинеи 6 и 7 ЗК, в случаите когато ищецът представя документ с твърденията, че това е независим финансов одит, а в самия документ е посочено, че извършените процедури и издаденият доклад не представляват ангажимент за одит и затова документът служи единствено за знание и ползване от възложителя?“
Съвместната касационна жалба (с вх. № 252/11.І.2019 г.) на Н. С. М., П. Петрова Е. и С. Р. Д. – трите от [населено място], област П., подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от АК-П., е срещу онази част от горепосоченото въззивно решение, с която е бил обезсилен първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора по предявените срещу тях осъдителни искове и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив.
Оплакванията на трите касаторки са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд – „с указания за постановяване на решение по съществото на спора по тези искове“.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната жалба трите нейни подателки обосновават приложно поле на касационния контрол както с твърдението си за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), но също и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните два правни въпроса:
1./ „Длъжен ли е съдът да обсъди възраженията и доводите на страните, както и относимите доказателства и да изложи мотиви в тази връзка?“;
2.1 „Относно значението на финансовия одит по чл. 63, ал. 7 ЗК като предпоставка за допустимост на предявения от член-кооператора иск ?“
Първият правен въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии (Р. № 126/9.V.2011 г. на IV-то по гр. дело № 421/09 г.; Р. № 212/1.11.2012 г. на II-ро т.о. по т. д. № 1106/200 г.; Р. № 57/19.V.2017 г. на 1-во г. о. по гр. дело № 3457/2016 г.), докато вторият се явявал от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. Й. Ш. от [населено място], област П., писмено е възразил чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство, вкл. изплатен адвокатски хонорар, но без да са ангажирани доказателства, че такива реално са били направени, респ. досежно техния размер.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, както касационната жалба на РПК „Наркооп“-гр. С., така и съвместната касационна жалба на Н. С. М., П. Петрова Е. и С. Р. Д., а също и тази на Н. Н. Ч. /действаща в лично качество на ответник по осъдителния иск на член-кооператора Г. Ш./, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
По повод обезсилването на първоинстанционното решение (като процесуално недопустимо) и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, въззивната инстанция е могла да констатира, че член-кооператорът в РПК „Наркооп“-гр. С. Г. Ш. е процесуално легитимиран да води специалния осъдителен иск по чл. 63, ал. 7 ЗК, тъй като за своя сметка е ангажирал извършването на одитна проверка по реда на тогавашния ЗНФО /отм./, обективирана в приложен към исковата му молба доклад, и следователно е действал като процесуален субституент на кооперацията по реализиране на имуществената отговорност на членове на нейния УС, докато последната – на основание чл. 26, ал. 4 ГПК -надлежно е била конституирана в този процес като съищец. Въз основа на тези свои констатации Пловдивският апелативен съд е достигнал до решаващия си правен извод за порок на първоинстанционното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, доколкото РПК „Наркооп“-гр. С. е била представлявана от ответницата по иска Н. Н. Ч.- неин председател, за която обаче в исковата молба на Г. Ш. се твърди, че е едно от 5-те лица, нанесли вреди на кооперацията, т.е налице било явно противоречие в интересите на представляван и на представител, щом като съдебният спор е практически между кооперацията и този неин председател. Като ирелевантно за този извод относно нередовното учредяване на исковия процес по реда на чл. 63, ал. 7 ГПК е било счетено от въззивния съд обстоятелството, че спорът е бил иницииран от член-кооператор в качеството му на процесуален субституент, а РПК „Наркооп“ задължително е конституирана като главна страна – съищец. Въззивната инстанция е зачела дерогиращото действие на разпоредбата на чл. 25 ЗК по отношение общото съдопроизводственото правило на чл. 29, ал. 4, изр. 1-во ГПК /за назначаването на особен представител/, в която норма се съдържа ясна регламентация, че при спор между кооперация и нейния председател тя се представлява „от избрани от общото й събрание едно или няколко лица“, т.е. установеният порок на първоинстанционното решение по см. на чл. 281, т. 2 ГПК не може да бъде отстранен във въззивното производство. Така, при съобразяване и на т. 6, изр. 1-во от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., първоинстанционното решение е било обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския ОС.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че в нито едно от изложенията по чл. 284, ал. 3 ГПК към всяка от трите касационни жалби не се релевира единственият значим за изхода по конкретното дело процесуалноправен въпрос, по който – в стриктно съответствие със задължителната постановка по т. 6, изр. 1-во от ТР № 1/9.ХII.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. – се е произнесъл съставът на Пловдивския апелативен съд: този за надлежното процесуално представителство /съобразено със специалното правило на чл. 25 ЗК/ на задължителния необходим другар на ищеца процесуален субституент Г. Ш., а именно РПК „Наркооп“-гр. С., чиито действащ председател е имал едновременно качеството на ответник по осъдителния иск с правно основание по чл. 63, ал. 7 ЗК. Същевременно положителното произнасяне на въззивната инстанция по въпроса с пор. № 5 от изложението в касационната жалба на РПК „Наркооп“ не е от значение за изхода по конкретното дело, приключило с атакуваното решение, тъй като може да бъде подигнат отново при предстоящото разглеждане на осъдителния иск по същество, когато реално бъде отстранена пречката относно надлежното процесуално представителство на същата кооперация, като участваща з заведеното от неин член дело по реда на чл. 26, ал. 4 ГПК. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК,безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст. В тази връзка ще следва да се отбележи, че погрешното отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, не се констатира вероятност атакуваното въззивно решение да е недопустим съдебен акт, тъй като с него не се разрешава по същество спорът, въведен с иска по чл. 63, ал. 7 ЗК, а единствено въпрос за процесуалната законосъобразност на процеса по начина, по който той е бил учреден пред първостепенния съд. Решението на въззивната инстанция за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав не е и „очевидно неправилно“. То нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът /чл. 25 ЗК; чл. 63, алинеи 6 и 7 ЗК/ да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra lеgет (Пловдивският апелативен съд да е решил случая въз основа на несъществуваща или явно отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350 на Пловдивския апелативен съд, ТК, II-ри с-в, от 4.XII.2018 г., постановено по т. д. № 363/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2