3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
С., 13,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на eдинадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 256/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Д. Д. , С. П. Д., И. Д. Ч. всичките от [населено място] против определение №583 от 12.09.2013г. по ч.т.дело №599/2013г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено, след реализирано производство по чл.275,ал.2 ГПК, касаторите са заявили, че с обжалваното опрпеделение ВтАС „се е произнесъл по въпрос решаван противоречиво от съдилищата” Накратко са изложени оплакванията за нерправилност на оперделението, което се обжалва и лаконично е посочено, че „въпросът” / неуточнен бил решаван противоречиво от съдилищата, цитирани са две определения ,които според касатора били приложени към жалбата пред въззивиня съд и които били противоположни на постановеното.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Развитите от страната оплаквания за неправилност на определението са ирелевантни тъй като са неотносими към основанията за допускане на същото до касационно обжалване. По отношение на соченото ротиворечие, което не е обосновано с допълнителен довод, а е заявено общо, доколкото по въпроса дали и кога следва да бъдат установени извършените разноски е налице задължителна практика – ТРОСГТК №6/12г., с която тези въпроси са разрешени в съотевствие с пиретото от въззивния съд. Следвателно дори и да бъде установена / а такова установяване страната не е осъществила/ относимост на сочените актове нпо отношениена конкретен правен извод на съда, то те са ирелевантни именно поради наличие на задължителна парктика
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №583 от 12.09.2013г. по ч.т.дело №599/2013г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: