О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3131/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Ш. и В. Д. Н., чрез адвокат З. П., срещу въззивно решение №145/19.04.2019 г., по гр.д. № 128/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280,ал.2,предл.3 ГПК. Твърди се и, че въззивният съд не се е произнесъл по жалбата на В. Н. тъй като в мотивите не са обсъждани основанията за обжалване и в диспозитива не е уточнено дали жалбата се уважава или отхвърля. По същество обжалваното решение страда от липса на мотиви без да препрща към мотивите на пъвоинстанционния съд.Противно на записаното в решението към момента на първото заседание по делото жилището е било освободено.
Ответникът по касация Т. Р. И. не изразява становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърденорешение №872/2018г. по гр.д.№1047/2017г. на РС-Русе, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че Т. Р. И. е собственик на процесния апартамент и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове, предявени от Е. Т. Ш. срещу Т. Р. И.. В диспозитива е отразено, че в частта, с която е отхвърлено искането за предавне владението на имота, решението като необжалвано е влязло в сила. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата Т. И. е предявила срещу ответниците иск по чл.108 ЗС за процесния недвижим имот, който с първоинстанционното решение е уважен в установителната си част /относно признаване за установено правото на собственост/, а в осъдителната /относно предаване на владението/ е отхвърлен. В производството е приет за разглеждане насрещен иск, предявен от Е. Ш. срещу Т. И. за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, поради неправомерни действия на ответницата по насрещния иск при отстраняване на ищцата по него от процесния имот. Въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на имота на основание сключен с нотариален акт през 1997г. договор за дарение, а праводателите и са го придобили през 1993г. срещу задължение за издръжка и гледане. Алеаторният договор е развален с влязло в сила съдебно решение от 13.06.2014г. по гр.д.№85/2014г. на Р.. Безспорно е по делото, че ответниците са живяли в имота и не са доказали,че са го обитавали на посоченото от нях основание – неформален договор за наем. Ищцата се легитимира като собственик на имота, тъй като развалянето на договора за издръжка и гледане и е непротивопоставимо. Тя е придобила правата си преди вписването на исковта молба по чл.87,ал.3 ЗЗД –арг.от чл.88,ал.2 ЗЗД. За неоснователни за приети оплакванията във въззивната жалба по отношение насрещния иск с оглед установеното по делото,че не са извършени неправомерни действия за отстраняване от имота на ищцата по този иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основания по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. В разглеждания случай касаторите не са поставили правни въпроси, а се позовават на предвиденото в разпоредбата на чл.280,ал.2,предл.3 ГПК основание за допускане касационно обжалване – очевидна неправилност на обжалваното решение с оплаквания за липса на мотиви и обсъждане на посочените във въззивната жалба основания за обжалване. Съобразно задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК. В случая това е сторено като въззивният съд е обсъдил относимите доказателства и е направил съответните правни изводи. Касаторите и не сочат кои техни конкретни оплаквания не са обсъдени от въззивния съд. Посоченото, че е въззивният съд не е се произнесъл по въззивната жалба на В. Н. и не е уточнено дали жалбата и се отхвърля или не, не може да се прецени като предпоставка по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Следва да се отбележи, че очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – прилагане на закона в неговия обратен смисъл, респ. на несъществуваща или отменена правна норма или значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №145/19.04.2019 г., по гр.д. № 128/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: