Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 17.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1222 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С. срещу въззивно решение № 197 от 30.09.2013 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о. по възз. гр.д. № 392 /2013 г., с което е потвърдено решение № 67 от 28.03.2013 г. по гр.д. № 535 /2013 г. на Троянския районен съд, с което : 1) е отхвърлен иск на М. М. С. срещу Б. И. П. с правно основание чл.72,ал.1 ЗС за обезщетение за извършени подобрения в имот с посочен кадастрален номер, находящ се в [населено място], [община], състоящи се в изграждане на гараж, с площ 56 кв.м., водоснабдяване, трасиране и ограждане на имота и засаждане на 9 броя овощни дръвчета; са уважени насрещни искове на Б. И. П. срещу М. М. С. 2) с правно основание чл.109 ЗС за премахване на незаконно изграден гараж в имота и 3) с правно основание чл.73,ал.1 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за посочени период и размер.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Б. П. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК – вкл. и оценяемият иск по чл.73 ЗС е предявен за 6 000 лева.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното :
М. С. не е добросъвестен владелец, т.к. съгласно ППВС № 6 /1974 г. се приема, че правно основание за добросъвестно владение по чл.70,ал.1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни едностранни или двустранни сделки, както и административни актове с вещноправни последици, а М. С. е владял имота без основание. Следва да бъде зачетено на основание чл.297 ГПК влязлото в сила решение от 2009 г. по гр.д. от 2008 г. на Троянски РС, с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на Б. П. срещу М. С. и е отменен нотариалният акт на М. С., издаден по обстоятелствена проверка. В. съд е приел (за основанието на иска по чл.72 ЗС), че собственикът, който ревандикира имота си, дължи заплащане освен на необходимите разноски (тези без които имотът би погинал или би се повредил значително) и полезните разноски – тези, които са довели до увеличаване на стойността на вещта. В. съд е приел също, че гаражът е незаконен и нетърпим строеж, който пречи на собственика на имота (Б. П.) и искът за премахването на който с правно основани чл.109 ЗС е основателен, поради което за него не се дължи заплащане на обезщетение. За останалите претендирани подобрения въззивният съд е приел, че не е доказано извършване на ограждане, терасиране и водоснабдяване, а овощните дръвчета не са увеличили стойността на имота, т.к. се намират на границата на двата имота и не са спазени изисквания за озеленяването. В. съд е изложил мотиви и за наличието и на останалите предпоставки за основателността на насрещните искове.
Жалбоподателят извежда следните материалноправни въпроси : дали при отмяна на акта, служещ за основание на правото на собственост владелецът следва да се обезщетява като добросъвестен, а не като недобросъвестен, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т. ІV.11 от ППВС № 7 /1974 г.;
Дали в случай, че се установи, че при извършването на подобренията ищецът не е бил добросъвестен, то претенцията му не следва да се разгледа на основание чл.74,ал.1 ЗС, за който твърди, че е разрешен в противоречи с решение № 359 /21.07.2010 г. по гр.д. № 1205 /2009 г., на ВКС, ІІ г.о. и решение № 189 /26.04.2012 г. по гр.д. № 764 /2011 г. на ВКС, І г.о.
Видно от изложението на въззивния съд, въпросите не са обуславящи, т.к. въззивният съд е приел, че М. С. не е извършил твърдените от него подобрения в имота и следователно няма основание да бъде обезщетяван за подобрения : гаражът е незаконен и нетърпим строеж, който пречи на собственика на имота (Б. П.) и искът за премахването на който с правно основани чл.109 ЗС е основателен, поради което за него не се дължи заплащане на обезщетение, както и че не е доказано извършването на останалите подобрения, или че част от тях (дръвчетата) са увеличили стойността на имота. Това са решаващите мотиви за отхвърлянето на иска по чл.72 ЗС.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено за заплатените 300 (триста) лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с приложения договор за процесуално представителство и която е посочена в списък за разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 197 от 30.09.2013 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о. по възз. гр.д. № 392 /2013 г..
Осъжда М. М. С. да заплати на Б. И. П. сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2..