3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр.С., 02.02.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1366 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.04.2010г. по гр.д.№ 171 / 2010г. в частта му, с която Окръжен съд Пазарджик, е отхвърлил иск с правно основание чл.21, ал.2 СК /отм./.
Жалбоподателят – И. С. Н. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответницата Р. П. Ч. не взема становище по допустимостта.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 16.12.2009г. по гр.д.№1005/2009г. на РС Пазарджик, е отхвърлил иск с правно основание чл.21, ал.2 СК /отм./ за признаване за установено, че И. С. е изключителен собственик на 5700/13069 идеални части от придобит по време на брака му[населено място] апартамент в[населено място], както и иска на последната за признаването и за индивидуален собственик на 6000/13069 идеални части от същия апартамент, в която си част решението като необжалвано е влязло в законна сила. Съдът е приел, че бракът между страните е сключен на 03.10.1982г. и е прекратен на 21.02.2007г. с решение на РС-Пазарджик по гр.д.№281/2006г. Страните са закупили апартамент с договор от 08.05.1991г. от държавата, като купувачи в същия са посочени и двамата бивши съпрузи, за сумата 13 069 лева, заплатена от тях в брой. Съдът при анализ на доказателствата е приел, че ако мъжът е бил подпомогнат от майка си при закупуването на жилището, то тя е дарила пари в интерес на семейството, а не само на него, но няма и убедителни доказателства, установяващи нейното участие с пари при закупуването на жилището.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на процесуалния въпрос от значение за изхода на спора за задължението на съда да определи точното правно основание на претенцията и на материалноправния такъв, а именно за възможността да се признае частична трансформация на придобито по време на брака имущество със средства подарени само на единия съпруг, по които въпроси има противоречиво разрешаване от съдилищата. Не представя съдебни решения на състави на ВКС, а само едно от 15.04.2002г. по гр.д.№1722/2001г. на ОС Пазарджик без отбелязване да е влязло в сила.
При тези данни по делото настоящата инстанция намира, че не е налице основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на съда да определи точното правно основание на претенцията. Същият не е от значение за изхода на спора и не е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В случая съдът е определил точно правното основание на претенцията на жалбоподателя и не е налице такова нарушение на процесуалните правила, което да е обусловило незаконосъобразни правни изводи на съда по предмета на спора или произнасяне по непредявен иск.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по материалнопровния въпрос за възможността да се признае частична трансформация на придобито по време на брака имущество със средства подарени само на единия съпруг. В практиката си Върховният касационен съд многократно е давал разрешение на този въпрос, в смисъл, че само когато съпругът не е доказал да е вложил и свои, лични средства в придобиването имуществото, а напротив е установено, че и двамата съпрузи са участвували в придобиването му със семейни средства и именно към конкретен придобивен момент е демонстрирана воля от двете страни той да стане съпружеска имуществена общност, включително и чрез участие и на двамата съпрузи в сделката, каквото в случая е налице, е налице общност на придобитото. В този смисъл и задължителната практика на ВКС намерила израз в решение от 12.01.2011г. по гр.д.№1150/2009г. на ВКС и решение от 05.08.2010г. по гр.д.№1136/2009г. на ВКС. Ето защо не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи решения на съдилища, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос относно възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 10.04.2010г. по гр.д.№ 171 / 2010г. на Окръжен съд Пазарджик в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.21, ал.2 СК /отм. / на И. С. Н. по жалба на същия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: