О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 21.02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. Василев гр.д. № 4093 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на ЕТ „БОБИ-3-БОБИ БОЯНОВ”, представлявано от Б. Б. П., чрез адвокат З. Н. от АК-София, срещу решение № 3476/31.05.2018 г. по в.гр.д. № 16869/2017 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 22.08.2017 г. по гр.д. № 14345/2013 г. на Районен съд София и са уважени исковете на В. Б. А. против ЕТ „БОБИ-3-БОБИ БОЯНОВ”, представлявано от Б. Б. П., на основание чл.128, т.2 КТ, за сумата 5436,25 лева – неизплатено трудово възнаграждение от 02.04.2010 г. до 31.12.2012 г., ведно със законната лихва от 02.04.2013 г. до изплащане на сумата; 1051,89 лева – лихви за забава върху главницата до подаване на исковата молба, както и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 01.01.2009 г. до 26.04.2013 г. в размер на 754,84 лева, на основание чл.224, ал.1 КТ.
Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложение към жалбата са изведени процесуалноправните въпроси, които се свеждат до приложението на чл.272 ГПК, във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения във въззивната жалба, като обсъди релевантните за спора обстоятелствата; длъжен ли е съдът да съобрази констатациите на вещо лице и следва ли да се счита преклудирано действието на възражение, когато страната не е дала правна квалификация. Отделно е поставен материалноправен въпрос: „В кои случаи отношенията между страните и техните действия при делегация за плащане водят до погасяване на уговореното задължение?” Според касатора, въпросите са постановени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а последният от тях има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът В. Б. А. чрез адвокат Д. А. от АК-София е подала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение в частта, в която съдът се е произнесъл по иска за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.01.2009 г. до 26.04.2013 г. не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК, тъй като предявеният иск по чл.224, ал.1 КТ не е с цена на иска над 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. В случая, ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове на основание чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.245, ал.2 КТ, но вторият иск е с цена под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона и не е обусловен от първия, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Въззивното решение в останалата част подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на предявения иск за неизплатено трудово възнаграждение е над 5000 лева, а искът за лихвите е обусловен от него.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение през исковия период, което работодателят не оспорва. От правна страна съдът приема също, че поради възникналия пожар на 26.12.2012 г. в офиса на ответника и липсата на писмени доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение, изпълнението на задължението за плащане на сумите за положения от ответника труд може да се установява с всички доказателства по делото, но според мотивите на решението, не се доказва да е възложено на работодателя да преведе парични суми за погасяване на задължения на ищеца към трето лице. Направеното възражение за прихващане със сумата от 5592 лева, преведена по нареждане на ищеца чрез делегация за плащане на трето лице, според въззивния съд е преклудирано, тъй като насрещното вземане на ответника е спорно и не може да се прави за първи път пред въззивната инстанция, съгласно т.4 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г.на ВКС, ОСГК, поради което иска е неоснователен.
Не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като постановения съдебен акт е израз на предоставената със закон правораздавателна власт на съда и в този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност не дава основание за допускане на касационно обжалване. Липсва нарушение на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд във връзка с прилагане на съдопроизводствените правила и не е налице явна необоснованост поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалния закон или нарушение на императивни правни норми. В мотивите на решението се съдържа преценката на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях, поради което не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с търсената от страните защита.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК въпроси: Ако страната е направила правопогасяващо възражение като е посочила фактическите обстоятелства, на които основава твърденията си, но не е дала правна квалификация на възражението, следва ли да се счита, че е преклудирано впоследствие това право, както и в кои случаи задължението за изплащане на трудовото възнаграждение следва да се приеме, че е погасено чрез плащане на трето лице. Поставените въпроси обуславят съдържанието на въззивното решение, но са разрешени в противоречие с решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г., I г.о. и решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 558/2012 г. на ВКС, IV г.о.
Останалите процесуалноправни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което ще бъдат обсъдени като доводи за неправилност на въззивното решение, при проверка на направените от съда фактически и правни изводи по приложението на материалния закон, във връзка с установените по надлежния ред факти.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на ЕТ „БОБИ-3-БОБИ БОЯНОВ”, представлявано от Б. Б. П., чрез адвокат З. Н. от АК-София, срещу решение № 3476 от 31.05.2018 г. по в.гр.д. № 16869/2017 г. на Софийски градски съд в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения иск на основание чл.224, ал.1 КТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3476/31.05.2018 г. по в.гр.д. № 16869/2017 г. на Софийски градски съд по предявените искове на основание чл.128, т.2 и чл.245, ал.2 КТ.
УКАЗВА на ЕТ „БОБИ-3-БОБИ БОЯНОВ”, представлявано от Б. Б. П., чрез адвокат З. Н. от АК-София в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 129,76 (сто двадесет и девет лева, седемдесет и шест стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.