1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
[населено място], 22.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №470/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – Х., чрез адв. Т. В. срещу решение №121 от 15.03.2012г., постановено по в.т.дело № 114 /2012г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №29/27.07.2011г., поправено с решение от 17.12.2011г. по т.дело №4/2011г. на Хасковския окръжен съд, в частта за разликата от 44 553 лв. до 65 091 лв. Искането на касатора е за отмяна на решението и отхвърляне на иска за разликата от 20 538 лв., като неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя четири материалноправни въпроса при допълнителните критерий по т.1, т.2 и т.3, на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът С. Д. Х., чрез адв. М. Г. оспорва допускането на касационно обжалване на въззивното решение. Направено е искане за присъждане на разноски от 600 лв., по представен списък на разноските, фактура и платежно нареждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Хасковският окръжен съд се е произнесъл по иск по чл.125, ал.3 ТЗ предявен от С. Х. , като наследник на починал съдружник Д. Н. Х. срещу [фирма]. Искът е уважен за сумата от 65 091 лв. по баланс към 31.12.2010г. Дружеството касатор е признавал иска за сумата от 44 553 лв. Решението е потвърдено от Пловдивския апелативен съд.
Спорът между страните се е свел до това, дали при определяне на дела на починалия съдружник, следва от чистото имущество по баланса към 31.12.2010г. да се приспадне сумата от 123 229 лв., представляваща получен от съдружниците дивидент за 2010г. и преходни финансови години. След обсъждане на протокол за проведено общо събрание на 15.10.2010г., на решенията на проведеното на 25.03.2011г. общо събрание и заключението на ССЕ за намаляване на неразпределаната печалба, като е съставена операция с основание “ разпределение на печалби и отчисляване на дивиденти”, Пловдивският апелативен съд е приел, че сумата от 123 229 лв. не следва да се приспада от т.н. чисто имущество при определяне на дела на прекратилия членството съдружник. Съдът е съобразил заключението на ССЕ, че към 31.12.2010г. сумата фигурира по сметка 493- разчети със съдружници, а в баланса в група ІІ – Вземания същата сума фигурира като вземания от съдружници, като по този начин е оформена счетоводно констатираната липса, дължаща се на теглени от съдружниците средства от касата на дружеството за лични нужди. Според П. приспадането на сумата от 123 229 лв. би означавало несъобразяване с данните по баланса и нарушаване на изискването на чл.125, ал.3 ТЗ.
По основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол: Касаторът формулира следните материалноправни въпроси: представлява спора по чл.125, ал.3 ТЗ спор за действителния размер на дължимия на наследника на починалия съдружник дружествен дял; ако спора по чл.125, ал.3 ТЗ е спор за действителния размер на дължимия на наследника на починал съдружник дружествен дял, балансът изготвен за нуждите на този спор непременно определящ ли е за имуществените последици по чл.125, ал.3 ТЗ; в спора по чл.125, ал.3 ТЗ следва ли съдът да изследва всички обстоятелства, касаещи размера на чистото имущество към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на участието на съдружника, като например разпределение на дивиденти, осчетоводени след датата на баланса по чл.125, ал.3 ТЗ, но касаещи финансови резултати на дружеството към този момент и следва ли съдът в спора по чл.125, ал.3 ТЗ да прилага принципа за недопустимост на неоснователното обогатявани и в какви граници. Като допълнителен критерий касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК – по формулираните правни въпроси няма съдебна практика, а тя е от значение за точното прилагане на чл.125, ал.3 ТЗ, поради което трябва да се създаде такава от ВКС. Поставените въпроси са значими за изхода на спора за определяне на дружествения дял на наследника на починалия съдружник, който намира правното си основание в чл.125, ал.3 ГПК. По прилагането на закона има обаче създадена съдебна практика по чл.290 ГПК относно начина на уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност, така решение №64 по т.дело № 504/08г., решение № 224 по т.дело № 765/2008г., решение №81 по т.дело № 809/2010г., решение №87 по т.дело № 468/2011г., решение №120 по т.дело № 781/2011г. , решение №10 по т.дело № 502/2010г., решение № 100 по т.дело № 665/2011г. на ВКС, ТК. С цитираните решения състави на ВКС, ТК са се произнесли по поставените от касатора въпроси, а именно, че законодателят императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база за определяне на имуществените отношения на съдружника при прекратяване на членство в дружество с ограничена отговорност, че дела се определя въз основа на т.н. чист актив / без собствения капитал, резерви и финансов резултат/, че направената парична вноска не се включва в компонентите при определя на равностойността на дружествения дял при прекратяване на участие на съдружника съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, при съставянето на междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена, която е цена според приложимите счетоводни стандарти. Съществуването на задължителна за съдилищата съдебна практика за базата на която се изчислява дружествения дял, момента към който трябва да се състави баланса, какви са методите за изчисляване на дружествения дял и въз основа на какви компоненти се определя, обосновава извод за отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съобразно критериите по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В случая касаторът изразява несъгласие с изводите на съда, че след като сумата от 123 229 лв. е включена като актив в баланса на дружеството към 31.12.2010г. според заключението на ССЕ, съвпадащ с месеца през който е настъпило прекратяването на членството на съдружника Д. Х. / починал на 2.12.2010г./ като вземане на дружеството към съдружниците, неправилно е включена в т.н. чисто имущество и при определяне на дела на ищеца по делото. Несъгласието с крайния извод на съда е довод за неправилност и представлява касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 пр. първо и трето ГПК, но не и основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед на посочената в чл.125, ал.3 ТЗ база за определяне на дружествения дял на прекратилия участието съдружник, принципът на неоснователното обогатяване сам по себе си не може да дерогира закона, още повече, както се посочи по – горе има установена задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК към кой момент и на каква база се изчислява дела на прекратилия членството съдружник.
Определение № 650 по т.дело № 1140/2010г. на ВКС, ТК е постановено по чл.288 ГПК и съгласно приетото с ТР №2/2011г. не формира съдебна практика. Не е налице и противоречие с решение №645 по гр.дело № 287/2010г. на Пловдивския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определението на ВКС по т.дело №1140/2010г., доколкото по делото не е поставен въпроса на каква цена трябва да бъдат изчислени активите на ответното дружество. Доколкото в решението е прието, че стойността на дружествения дял се определя от пазарната стойност на имуществото, тази практика е преодоляна с приетото в решение № 64 по т.дело № 504/2008г.и решение № 87 по т.дело №468/2011г. на ВКС, ТК, че в междинния баланс активите и пасивите на дружеството се отразяват по тяхната историческа цена. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК и затова имат задължителен за съдилищата характер, съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение настоящия състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на резултата от касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят доказаните направени в това производство разноски в размер на 600лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №121 от 15.03.2012г., постановено по в.т.дело№114/2012г. Пловдивския апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма] – Х. да заплати на С. Д. Х. от [населено място] разноски 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: