1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр.София,
23.02.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3681 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3503 от 19.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 9700/2016 г. на Градски съд – София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Жалбоподателят – Д. П. Я., чрез процесуалния си представител адв. Я. А., поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправне въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Ответникът К. п.к.о.н.п.и./КПКОНПИ/ в писмено становище сочи, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като прави преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил пъровинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Д. П. Я. искове срещу КПКОНПИ /правоприемник на КОНПИ и КУИППД, съгласно ДВ бр. 7/2018 г./ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ИА 09-05/10.05.2012 г. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата Д. Я. на заеманата преди уволнението длъжност „Началник – отдел – системен администратор“ в отдел Информационни фондове – Централно управление; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, във вр. с. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9 965,88 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – до окончателното изплащане.
Установено е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата Д. П. е заемала длъжността „Началник отдел – системен администратор“ в ответната комисия. С атакуваната заповед № Р.-05/10.05.2012 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване, т.е. от 10.05.2012 г. В мотивите на заповедта е посочено, че е издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 КТ, а като причини за уволнение са изложени: 1/съкращаване на щатната длъжност „началник отдел – системен администратор“, съгласно утвърдено щатно разписание от 10.04.2012 г.; 2/ изменение на образователните изисквания за заемане на длъжността след сключване на договора и 2.1./липса на образователните изисквания, установени с изменението, а именно наличие на завършено висше образование по проектиране на електронноизчислителни машини и устройства, информационни технологии или информатика.
Въззивният съд е отхвърлил доводите на ищцата за наличие на несъвместими основания за уволнение в заповедта, като е посочено, че няма пречка уволнението да се извърши на повече от едно законово основание, щом са настъпили праворелевантните факти за това, а и сочените в заповедта основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 6 КТ са съвместими, тъй като не се поглъщат едно друго и може да се използват кумулативно.
Въззивният съд е счел с оглед представени по делото доказателства, че към момента на издаване на заповедта зам.-председателят е бил лице с работодателска власт да прекратява трудови правоотношения, поради освобождаване на Председателя с решение на НС и липса на назначен нов, поради което това оспорване на законността на уволнението е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, като при извършено пълно преструктуриране на цялата дирекция, една част от функциите са преминали в новата длъжност – началник отдел „Управлнение на собствеността и информационни фондове“, а друга част – в длъжността системен администратор /видно от представената длъжността характеристика за новата длъжност „системен администратор“/. При тези данни съдът е счел, че е налице реално съкращаване на щатната длъжност „Началник отдел – системен администратор“. Като се е позовал на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че извършването на подбор е задължение на работодателя само в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки между заемащи сходна длъжност. Счетено е, че в случая е съкратена единствена щатна длъжност, заемана от ищцата, поради което за работодателя не е съществувало задължение за подбор. От представените по делото щатни разписания от 25.02.2012 г. и 10.04.2012 г. е установено, че в старото щатно разписание е съществувала една щатна бройка за длъжността „началник отдел – системен администратор в отдел „Информационни фондове“. Отдел „Информационни фондове“ и отдел „Управление на собствеността“ съставляват Дирекция „Информационни фондове и управление на собствеността“, състояща се от общо 18 щатни бройки, с три ръководни длъжности – директор дирекция и 2 бр. началник – отдел. В новото щатно разписание е налице отдел „Управление на собствеността и информационни фондове“, състоящ се от общо 21 щ.бр., при една щатна бройка за началник на отдел. Новото щатно разписание е одобрено въз основа на изменение в Правилника за устройството и дейността на К., обн. ДВ бр. 27/2012 г., в сила от 03.04.2012 г. При сравнение на чл. 23, ал. 2 от Правилника в редакция до изм. от 03.04.2012 г. и чл. 22, ал. 5 в редакция след същото изменение се установява, че новият отдел „Управление на собствеността и информационни фондове“ включва част от функциите на стария отдел „Информационни фондове“ /тези по чл. 23, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 6 и 7 и всички функции от стария отдел „Управление на собствеността“./. Съдът е съпоставил представени по делото длъжностни характеристики на длъжността „началник отдел – системен администратор“ и на новата длъжност – “началник отдел “Управление на собствеността и информационни фондове“, и е достигнал до извод, че ръководните функции – координира дейността и работата взаимодействието на служителите, контролира изграждането на компютърните системи и отговаря за правилното им функциониране, ръководство и поддържане на архива и други, са включени и в новата длъжност. Не е споделена тезата на ищцата за задължителност на подбора, тъй като е прието, че не е налице пълна идентичност между съкратената длъжност и новата, в която влизат нови изцяло различни функции, свързани с управление на собствеността. Посочено е, че за да бъде упражнено от работодателя правото на подбор, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкратени длъжности, но в случая е закрита заеманата от ищцата длъжност, за която е предвидена единствена щатна бройка. С оглед изводите, че е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, съдът е приел, че е безпредметно да се обсъжда наличието на другото по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ. Отбелязано е, че по делото не се твърди и доказва промяната в изискванията за образование, както и посочено в атакуваната заповед, да е въведена в длъжностна характеристика или нормативен акт преди издаване на процесната уволнителна заповед, както и наличието на соченото в исковата молба злоупотреба с право. Не се установяват целенасочени действия по уволнение единствено на ищцата, тъй като извършените структурни промени са извършени в съответствие с нормативна промяна в Правилника за устройството и дейността на КУИППД. При тези съображения и при извод за законосъобразно извършено съкращаване на щата, съдът е счел предявеният иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е неоснователен и недоказан, както и съединените с него акцесорни искове.
В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, жалбоподателят формулира въпроси, за които претендира обуславящо значение за изхода на делото: длъжен ли е съдът да обсъди своевременно наведен довод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, длъжен ли е въззивният съд да изготви доклад, ако първоинстанционният съд е пропуснал да укаже на ищеца, че е в негова тежест да докаже твърдяната злоупотреба с право и достатъчна ли е съпоставката между длъжностни характеристики, за да се прецени налице ли е идентичност на трудовите функции при съкращаване на щата. За да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, жалбоподателят предоставя решение от 06.03.2014 г. по гр.д. № 3868/2013 г., IV г;.о. по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и злоупотребата с право от страна на работодателя; решение от 23.04.2010 г. по гр.д. № 254/2009 г., IV г.о. в същия смисъл; решение от 10.12.2015 г. по гр.д. № 3455/2015 г. за задължението на въззивния съд да даде указания за извършване на онези процесуални действия, които първоинстанционният съд е пропуснал.
Първият от поставените въпроси не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като противно на твърденията на жалбоподателя, въззивният съд е взел становище в мотивите си по довода на ищцата в исковата й молба за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя, съответно за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. В заключителната част на решаващите мотиви, съдебната инстанция е посочила, че по делото не е доказано соченото в исковата молба злоупотреба с право, както и че не се установяват целенсасочени действия по уволнение на ищцата, тъй като извършените структурни промени са в съответствие с нормативната промяна в Правилника за устройството и дейността на К.. Поради това и задължението на съда да отговори на въведен довод за злоупотреба с право е било изпълнено съобразно практиката, изразена в решение № 345/2013 от 06.03.2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., макар и по основателност този довод да не е бил уважен.
Вторият от въпросите за задължението на въззивният съд да изготви доклад, ако първоинстанционният съд е пропуснал да укаже на ищеца, че е в негова тежест да докаже твърдяната злоупотреба с право – въззивният съд е разрешил в съответствие със задължителната практика, изразена в т. 2 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според соченото тълкувателно решение, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В конкретния случай, пред въззивната инстанция не са правени доводи и не са навеждани оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с разпределянето на доказателствената тежест, извършено с доклада по делото, относно установяването на твърдяната злоупотреба с право. С оглед ограниченията на служебното начало във въззивното производство, наложени от принципите за равенство на страните и състезателност в процеса, въззивният съд не може по собствен почин да следи за нарушения по доклада и да указва на страните да попълнят делото с относими доказателства. С обжалваното въззивно решение не се установява противоречие с тези постановки на практиката.
За да се произнесе по третия от поставените въпроси, въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, включително с посочената в изложението на жалбоподателеля. Видно от мотивите на обжалваното решение е, че съдът е извършил съпоставка на длъжностните характеристики на съкратената длъжност „началник отдел – системен администратор“ и на новата длъжност – „началник отдел „Управление на собственосттта и информационни фондове“ като е достигнал до извод, че ръководните функции на старата длъжност са включени в новата. Същевременно, друга част от функциите на съкратената длъжност са преминали в новосъздадената длъжност „системен администратор“, поради което са налице две нови длъжности. Тази фактически констатации, съдът е подвел под даденото в практиката тълкуване (решение № 184/02.06.2011 г. по гр.д. № 803/2010 г. на ВКС, IV г.о.), според което в една нова длъжност или на мястото на една длъжност може да се създаде друга с частично променени функции и задължения, както и че е възможно трудовите функции на съкратената длъжност да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика, както и макар да са запазени всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност. Констатирано е също, че в една от новосъздадените длъжности са включени и задължения свързани с управление на собствеността, каквито функции не са се съдържали в съкратената длъжност. В тази насока и в съдебната практика на ВКС се възприема становището, че не може да бъде сравнявана длъжност с изпълнителски и длъжност с изпълнителски и ръководни функции (в този смисъл решение № 76 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3768/2014 г., IV г. о., ГК), каквото именно е различието между процесните нови длъжности. В съответствие именно с тези практически разрешения са мотивите на обжавланото въззивно решение, поради което не се установява наличие на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по него по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, каквото се поддържа.
На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не е направено искане за това съобразно разпоредбата на чл.81 ГПк.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3503 от 19.05.2017г., постановено по в.гр.д. № 9700/2016 г. на Градски съд – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: