Определение №155 от 23.3.2009 по ч.пр. дело №163/163 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155
 
София, 23 март 2009 г.
 
 
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и девета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков
                                                ЧЛЕНОВЕ:     Марио Първанов
                                                                        Борис Илиев
 
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 163 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Видинския окръжен съд от 27.11.2008 г. по ч.гр.д. № 507/2008, с което е потвърдено определението на Белоградчишкия районен съд от 16.09.2008 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 191/2008.
Недоволен от решението е касаторът С. И. И., представлявана от адв. М от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иск за неоснователно обогатяване с получаването на сума, която е присъдена с влязло в сила съдебно решение, който е съществен и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Р. С. И., представляван от адв. А от ВАК, я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос е съществен – има отношение към правото на защита, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), тъй като по него има трайно установена съдебна практика, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, между същите страни за същото искане и на същото основание не може да бъде пререшаван и повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Основание на иска са фактите и обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираното или отричано право. Без значение е, каква правна квалификация ищецът дава на претендираното от него право.
Ответникът по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Видинския окръжен съд от 27.11.2008 г. по ч.гр.д. № 507/2008.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top