Определение №155 от 23.3.2015 по гр. дело №7341/7341 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 155
София, 23.03.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 7341/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] [населено място] чрез процесуалния представител адв. И.В. е обжалвал въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 392 от 26.09.2014г. по в. гр.д.№ 544/2014г. Жалбата и изложението за допускане на касационното обжалване се поддържат изцяло и от втория упълномощен адвокат И. К..
Ответникът А. И. А. чрез процесуалния представител адв.Н.Б. изразява становище в писмения отговор, че жалбата е неоснователна.
Вторият ответник [фирма] [населено място] и третото лице-помагач на ищците Г. П. С. не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана и заинтересована страна, срокът по чл.283 ГПК е спазен, изпълнени са изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пазарджишкия районен съд № 182 от 01.07.2014 г. по гр.д.№ 1057/2012г. с което е уважен предявеният от А. И. А. и [фирма] [населено място] ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот с идентификатор 55155.501.1042.1.36 по кадастралната карта на [населено място].
Съдът е приел, че ищците се легитимират за собственици с представените нотариални актове 173/2010г., № 56/2011г. № 82/2011г. на нотариус В. Г. , а ответникът не е доказал правоизключващото възражение за придобиване на имота по давност. Мотивите на съда по възражението за придобивна давност се основават на държането на имота въз основа на договор за наем и липса на предприети действия , обективиращи промяната в намерението и преобръщане на държането на наемателя във владение за себе си.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят процесуалноправните въпроси: длъжен ли е съдът да изключи от доказателствата по делото частен документ, представен в заверен от страната препис, ако при поискване от другата страна, не е бил представен оригиналният документ. По този въпрос действително е налице противоречие между цитираната от касатора съдебна практика и възприетото по настоящото дело от въззивния съд , но независимо от това касационно обжалване не следва да се допуска, защото съдът е основал изводите си за възникнало наемно правоотношение между страните не само на представения договор, но и на всички останали доказателства, обсъдени цялостно и във взаимна връзка. Договорът за наем е неформален и поради това сключването му може да се установява с всички доказателствени средства, включително и гласни, каквито доказателства са събрани по настоящото дело и съдът ги е обсъдил подробно в мотивите.
Вторият процесуален въпрос, който повдига касаторът [фирма] [населено място] е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства. Въпросът , така както е формулиран, представлява касационно отменително основание по чл.281 ГПК, поради което не може да служи и като основание за допускане на касационното обжалване. Отделно от това сочените като необсъдени доказателства– декларация на предишния собственик С., че ответника е платил данъците за имота, протокол общо събрание на СД „А. , Н. и с-ие Ц.“ , с който е взето решение да бъде закупен имота, са обсъдени от въззивния съд на лист 7 и 8 от мотивите като са изложени и съображения за тяхната неотносимост към установяване на собственическо отношение към имота от [фирма] [населено място].
С оглед на изложеното не е налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, поддържани от касатора и подадената от него касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото ответниците имат право на разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК, но те не са ги поискали, поради което не следва да им се присъждат.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 392 от 26.09.2014г. по гр.д.№ 544/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top