1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
С., 3.02. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1078 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ТБ [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. В. от АК-С., против въззивно решение № 547 от 01.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 11/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 с-в, с което като е потвърдено решение № 1908 от 29.04.2010 г. на Софийски градски съд, І-3 граждански състав, постановено по гр.д. № 487/2008 г., са уважени предявените искове от М. А. С. от [населено място] срещу В. Л. С. от [населено място] и Л. М. С. от [населено място], [община] и ТБ [фирма] [населено място], привлечена като трето лице-помагач, с правно основание чл. 22, ал. 3 СК/отм./, чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД и чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, както следва: обявен е за недействителен по отношение на М. С., договор за покупко-продажба, сключен на 30.08.2006 г. между В. Л. С. лично и като пълномощник на М. А. С. като продавачи и Л. М. С. като купувач на недвижим имот в режим на СИО – апартамент № 4, находящ се в [населено място], комплекс „Центъра”, [улица], вътрешна къща, ет. 2, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 101,04 кв.м, при описани съседи, заедно с избено помещение № 1, с полезна площ 20,01 кв.м, при описани граници, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за сумата от 65 500 лв., обективиран в н.а. № 80, т. ІІІ, рег. № 7484, д. № 427/2006 г. на нотариус с рег. № 343, поради липса на съгласие на основание чл. 22, ал. 3 СК/отм./; обявена е за нищожна сключената с н.а. № 82, т.ІІІ, рег. № 7492, д. 429 от 2006 г. на нотариус с рег. № 343 сделка, с която Л. М. С. е учредил в полза на ТБ [фирма] договорна ипотека на процесния апартамент в [населено място], описан по-горе, на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ е отменен н.а. № 82, т.ІІІ, рег. № 7492, д. 429 от 2006 г. на нотариус с рег. № 343, ведно със законните последици. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се иска неговата отмяна с произтичащите от това законни последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове, съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в осем решения на ВКС, които са представени с касационната жалба. Не е конкретизиран обаче правният въпрос от материално естество, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба М. А. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Ч. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба В. Л. С. от [населено място] и Л. М. С. от [населено място], [община] не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 22, ал. 3 СК/отм./и чл. 26, вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове с правно основание чл. чл. 22, ал. 3 СК/отм./ и чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че искът по чл. 22, ал. 3 СК/отм./ е за недействителност на разпореждането с недвижим имот, представляващ СИО, по отношение на неучаствалия съпруг като между разпоредилия се съпруг и третото лице разпоредителната сделка е действителна и е породила действие. Оспорваната разпоредителна сделка би била недействителна при наличие на следните две необходими предпоставки – пълномощното да не е надлежно удостоверено и в шест месечен срок от узнаването да е предявен иск за оспорване на разпореждането. В конкретния случай е установено, че подписите върху пълномощното, с което ищецът упълномощава ответницата за процесната сделка, както и върху декларацията на основание чл. 25, ал. 6 З. не са положени от него, предвид изслушаната и неоспорена съдебно-почеркова експертиза. Приел е за установено също така, че за процесната сделка ищецът е узнал през м. януари 2008 г. при справка в Службата по вписванията и един месец по-късно е депозирал исковата молба, поради което в случая и двете необходими предпоставки, съставляващи фактическия състав на чл. 22, ал. 3 СК/отм./ са изпълнени и е уважил този иск за недействителна по отношение на ищеца на разпоредителната сделка с процесния имот, представляващ СИО. Решаващият съд е приел за основателен и вторият иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД за обявяване нищожност на сделката/договорна ипотека/ от 30.08.2006 г., сключена между Л. М. С. и банката-касатор, предявен с обратна искова молба от ищеца срещу третото лице-помагач ТБ [фирма], тъй като установената частична недействителност на продажбената сделка е довела до нищожност на ипотеката за целия имот, предвид неделимия й характер, защото стойността на ипотекирания имот като цяло обезпечава вписаното и обезпечено с нея вземане в цялост. В тази връзка съдът е приел, че тази същност на ипотеката изисква ипотекираният имот да принадлежи на лицето, учредяващо ипотеката, като тя не би могла да се редуцира до притежаваната в действителност част като процент идеални части от него.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а в него само бланкетно е посочено, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърденията, изложени в касационната жалба се отнасят до правилността на обжалваното решение като са посочени допуснати грешки на съда довели до нарушаване на материалния и процесуалния закон – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане при условие, че се допусне касационно обжалване на въззивното решение, какъвто не е настоящият случай.
При този изход на спора пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация М. С. деловодните разноски за касационното производство в размер на 1056 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 547 от 01.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 11/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 с-в, по касационната жалба с вх. № 3776 от 11.05.2011 г. на ТБ [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА ТБ [фирма] [населено място] да заплати на М. А. С. от [населено място] деловодните разноски за касационното производство в размер на 1056 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: