5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 03.04.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4078 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№8080/15.08.2017г., подадена от Д. Г. Г. от [населено място] и П. Г. Г. от [населено място] срещу решение №271/11.07.2017г., постановено от Великотърновския окръжен съд по в.гр.д.№432/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която поземлен имот с идентификатор 36837.67.7 по КККР на [населено място], местност М., с площ от 11281кв.м., с начин на трайно ползване-нива, е допуснат до делба при квоти 7/32 ид.части за Д. Г. Г., 7/32 ид.части за П. Г. Г. и 18/32 ид.части за [фирма]-гр.П..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че прилагайки разпоредбата на чл.91а ЗН въззивният съд не е съобразил, че процесните имоти, които техните наследодатели са притежавали преди обнародване на ЗСПЗЗ не са били ниви, а са били имоти в режим на кадастрални и регулационни планове на урбанизираната територия на [населено място] и никога не са били включвани в блокове на ТКЗС, ДЗС или подобни организации. Считат, че чл.91а ЗН има предвид само имоти, включени в блокове на ТКЗС или ДЗС. Поставеният въпрос следователно касае приложното поле на чл.91а ЗН.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма]-гр.П. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Д. Г. Г. и П. Г. Г. са предявили срещу [фирма]-гр.П. иск за делба на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] и представляващ ПИ с идентификатор 36837.67.7 по КККР на населеното място, местност М., с площ от 11281кв.м. и начин на трайно ползване-нива, с твърдението, че техните наследодатели П. Ц. Г., починал на 28.09.1972г. и съпругата му Д. С. Г., починала на 23.11.1983г. приживе са били собственици на земеделски земи в землището на [населено място], местност „К.“, които с развитието на града са били включени в урбанизираната територия, върху тях са били изпълнени различни по вид мероприятия, които са осуетили възможността след влизане в сила на ЗСПЗЗ да бъдат възстановени в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, както и че тези имоти не са били включвани в блокове на ТКЗС, ДЗС, ДПФ и др. организации. Поради това като обезщетение с решение №З-К от 01.09.2006г. по преписка 593В/12.08.1999г. О. /ОСЗ/ е възстановила поземлен имот от общинския поземлен фонд по плана за обезщетение в землището на [населено място], представляващ нива от 11.283дка. Считат, че при определяне на квотите от този имот в делбеното производство следва да бъдат взети предвид извършените от сънаследниците им откази от наследство – отказът на Н. П. Ц. от наследството на П. Ц. Г., извършен на 17.10.1983г. и отказът на Г. С. Ф. от наследството на П. Ц. Г., извършен на 26.03.2001г.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение е прието, че делбените права следва да бъдат определени по установените в чл.91а ЗН правила като извършените преди възстановяване на собствеността откази от наследството на П. Ц. Г. не бъдат зачетени. С оглед на това е прието, че дружеството-съделител се легитимира като собственик на 18/32 ид.части от процесния имот, които са му били прехвърлени с договор за дарение /н.а.№123, том II, рег.№906, дело №315/04.02.2015г./ и договор за продажба /н.а.№33, том I, рег.№435, н.д.№21/2015г./ от А. С. Ц., А. С. Ц. и Г. С. Ф..
Изложени са съображения, че нормата на чл.91а ЗН е създадена, за да обслужи процесите на реституция, като с решение №3 от 04.02.1999г. на Конституционния съд на Република България са дадени разяснения, че разпоредбите на чл.90а и чл.91а ЗН са част от нормите на провежданата реституция и нямат за цел да накърнят правата на наследниците, ползващи се от отказа от наследство, а с тях се охраняват интересите на отказалите се наследници и то само за реституираните имоти.
Прието е, че разпоредбата е изключение от типичното правно действие на отказа от наследство и се прилага само когато отказът е извършен след одържавяване на имуществото и преди неговото възстановяване. Изложени са съображения, че доколкото решенията на ОСЗ, с които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, имат конститутивно действие, то едва след влизането им в сила в патримониума на наследниците възниква „новооткрито наследство“ по смисъла на чл.91а ЗН, по отношение на което може да се направи валиден отказ от наследство.
Така изложените от въззивния съд съображения по приложението на чл.91а ЗН съответстват на трайно установената и непротиворечива към настоящия момент практика на ВКС-решение №292/21.11.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№329/2011г.; решение №468/22.12.2011г. по гр.д.№1585/2010г. на І ГО на ВКС; решение №46/25.03.2013г. по гр.д.№765/2012г. на І ГО на ВКС; решение №49/14.06.2016г. по гр.д.№3911/2015г., Първо ГО на ВКС , а именно, че разпоредбата на чл.91а ЗН намира приложение при наличието на две кумулативно дадени предпоставки – отказът от наследство да е направен след одържавяването на имота и преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, като самата фикция “новооткрито наследство” е свързана с наследяване на имуществото, което не е било в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му. Тричленните състави на ГК на ВКС се позовават и на съображенията, съдържащи се в т.2 и т.5 на ТР №1/04.11.1998г. по тълк.д.№1/1998г. на ОСГК на ВКС , а именно, че понятието „новооткрито наследство”, употребено в чл.91а ЗН, има предвид имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя при откриване на наследството; че правото да получат тези имоти се признава на лицата, които вече са призовани към наследяване, а не на други наследници; че фикцията „новооткрито наследство” обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила на чл.9а, чл.90а и чл.91а ЗН, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. В т.5 от същото тълкувателно решение е даден отговор, че в новооткритото наследство по смисъла на чл.91а ЗН се включват и всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общините и народните съвети в периода от 09.09.1944г. до 1989г., както и земеделските земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява с измененията на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ (ДВ, бр. 107 от 1997г., изм. бр. 45 от 1998 г.) и чл.10, ал. 1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997г.).
И след като в настоящия случай правото на собственост е придобито въз основа на решение на ОСЗ, с което процесният имот е отстъпен като обезщетение поради невъзможността реално да бъде възстановена собствеността върху отнетите от наследодателите имоти, в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.91а ЗН следва да намери приложение, независимо от обстоятелството, че към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила притежаваните от наследодателите преди обобществяването земи вече не са имали характера на земеделски.
Трайна и непротиворечива е и практиката на тричленните състави на ГК на ВКС по въпроса кои земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ – Приема се, че в чл.10 ЗСПЗЗ е изчерпателно посочено кои земеделски земи се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ. Кои земи са земеделски от своя страна е определено в чл.2 ЗСПЗЗ: които са предназначени за земеделско производство,не се намират в границите на урбанизираните територии,определени с подборен устройствен план или околовръстен полигон, не са включени в горския фонд и не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия,почивни или здравни заведения,религиозни общности или други обществени организации и не представляват дворове или складови помещения към такива сгради, не са заети от открити мини или кариери,от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Разпоредбата на чл.2 ЗСПЗЗ обаче определя кои земи са земеделски към настоящия момент, докато разпоредбата на чл.10 ЗСПЗЗ предвижда възстановяване на правото на собственост и върху земи, които към настоящия момент вече не са земеделски по своя характер /например в хипотезата на чл.10,ал.5 ЗСПЗЗ, предвиждаща възстановяване на земи, които към настоящия момент са включени в държавния горски фонд или в хипотезата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ, предвиждаща възстановяване на земи, които са включени в границите на урбанизираните територии и застроени със законни сгради или със започнат строеж до 01.03.1991г./. Тълкувайки тези две разпоредби на закона в тяхната взаимовръзка следва да се приеме, че по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, а не към настоящия момент. В този смисъл решение №767/16.11.2010г. по гр.д.№1760/2009г. на І ГО на ВКС.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос съответства на трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.91а ЗН, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №271/11.07.2017г. по в.гр.д.№432/2017г. по описа на Великотърновския окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: