3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 30.09.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2708 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С разпореждане №77, постановено на 15.05.2019г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№473/2019г. е върната частна жалба вх.№3710 от 15.04.2019г. /пощенско клеймо/, заявена от Т. В. Б., живуща в [населено място] о., южний дом …, кв…., Б. област на Руската Федерация, с адрес за кореспонденция и съобщения – [населено място], [община], област Б. /Република България/, [улица] /за Л. Б./, срещу определение №41 от 21.02.2019г., постановено по гр.д.№437/2019г. на ВКС, Второ ГО, като подадена извън срока по чл.275, ал.1, изр. първо ГПК.
Разпореждането е обжалвано от Т. В. Б. с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Излага съображения, че подадената от нея частна жалба с вх.№3710/15.04.2019г. е депозирана извън срока по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК по причина, че живее в [населено място] о., Б. област на Руската Федерация и следва да се запознае със съдебния акт, за да изготви частната си жалба, както и да изпрати същата чрез Л. Б. до ВКС на Република България. Допълнително излага и съображения, основани на съдържащите се в подадената на 29.11.2018г. молба за отмяна – че не живее в Република България от 2013г., че не е посещавала Република България след тази дата, не е подписвала исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№992/2014г. по описа на Районен съд – Сандански, че не е уведомявана за образуваното в РС-Сандански дело.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата К. Н. Б. изразява становище, че жалбата е основателна по изложените в отговора съображения.
Останалите ответници по жалбата не изразяват становище по нейната допустимост и основателност.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от Т. В. Б. частна жалба следва да бъде върната на жалбоподателката като подадена извън срока по чл.275, ал.1, изр. първо ГПК, тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е взел предвид, че съобщението до страната за постановения, обжалваем съдебен акт /определение №41/21.02.2019г., постановено по гр.д.№437/2019г. по описа на ВКС, Второ ГО/, е връчено на 25.02.2019г. на лицето Л. К. Б. на адрес [населено място], [община], област Б., с оглед на което е приел, че срокът за обжалване е изтекъл на 05.03.2019г. /първият работен ден след неприсъствения 04.03.2019г./ и подадената на 15.04.2019г. частна жалба е извън срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК.
Така изложените съображения по приложимостта на чл.275, ал.1 ГПК следва да бъдат споделени изцяло.
Разпоредбата на чл.275, ал.1, изречение първо ГПК изрично предвижда, че частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на подлежащото на обжалване определение. Така установеното правило е императивно и определя началния момент на срока за обжалване на определенията по начин, независещ от реда, по който е връчено съобщението. Хипотезата, при която страната, която живее в чужбина, е посочила съдебен адресат /лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията/, не съдържа специално правило по отношение началния момент, от който започва да тече срока за обжалване на съобщен по реда на чл.40 ГПК съдебен акт, нито установява срок за обжалване, различен от посочения в чл.275, ал.1 ГПК. Поради това и доколкото след като е узнала за пропускането на срока за обжалване Т. Б. не е поискала неговото възстановяване, следва да се приеме, че частна жалба с вх.№3710/15.04.2019г. е подадена след изтичането на предвидения в процесуалния закон едноседмичен срок.
Доводите на жалбоподателката, свързани с обстоятелството, че от началото на 2013г. и до настоящия момент не живее в Република България, не променят горния извод, тъй като ГПК и КМЧП установяват система от правила, осигуряваща възможност на лица, живеещи в чужбина, да упражнят правата си и да защитят своите интереси – чл.40 ГПК, чл.32 ГПК, чл.42, ал.2 ГПК, чл.42, ал.3 и 4 ГПК, чл.32 и сл. КМЧП като именно по правилата на избрания от страната способ за уведомяване и процесуално представителство се определят както уведомяването за извършваните съдопроизводствени действия по делото, така и следващите го правни последици.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОДТВЪРЖДАВА разпореждане №77/15.05.2019г. на тричленен състав на ВКС, ІІ ГО, постановено по гр.д.№473/2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: