3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155
С., 04,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2938 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ с фирма Т.-С. Ч. от С. против решение от 5.12.2012 г. по гр.д. № 2398/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 7.06.2011 г. по гр.д. № 398/2003 г. на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на П. З. Е.-С. сумите: 2 959.54 лв. ведно със законната лихва, представляваща стойност на 4 бр. изгорели павилиони, като частичен от 5 919.08 лв., на основание чл.45,ал.1 ЗЗД, 20 222.36 лв. ведно със законната лихва, обезщетение за имуществени вреди изразяващо си в разликата между наемна цена, като частичен от 40 444.72 лв., на основание чл.45,ал.1 ЗЗД, и 3 931.28 лв. разноски.
Ответното по касационната жалба Е. е подало отговор, че не са налице основания за допускане, както и че същата е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГП/К са поставени въпросите: 1. Може ли без мотиви да се пренебрегват показанията на свидетел-очевидец за сметка на едностранно/!/ възприета експертиза?, 2. По какви законови критерии съдът има право да раздава/!/ компетентност на свидетел?, 3. Носи ли се деликтна отговорност за вреди върху обект, който не е собственост на страната, претендираща репарациите? Разрешаването на тези въпроси било от значение за точното прилагане на закона.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулираните въпроси не могат да обусловят приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. Те не са правни, тъй като няма такива понятия, като: едностранно възприета експертиза и раздаване компетентност на свидетел Самото “носене” на деликтна отговорност от делинквента е свързано с фактическия състав на чл.45 ЗЗД, т.е. с титулярството на гражданското правоотношение /материалноправната легитимация/-кой е носителят на правото и кой е носител на задължението. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст, /защото водещо е развитие на правото/, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК, съгласно която смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
Доводите по чл.281,т.3 ГПК не са предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 5.12.2012 г. по гр.д. № 2398/2012 г. на Софийски АС.
Осъжда ЕТ с фирма Т.-С. Ч. – С. да заплати на П. З. Е.-С. сумата 650 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: