2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр. София, 07.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 06 март, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 14 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма]-гр.Б. срещу определение №942/25.11.2011 г. по ч.т.д. 746/2011 на ВКС, 2-ро т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение от 20.06.2011 г. по ч.гр.д. 0199/2011 на ОС-Монтана.
Ответникът по частната жалба Е. БЪЛГАРИЯ АД- [населено място] / с предишно наименование [фирма]/ изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноските пред ВКС в размер на 1192,50 лева –платено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че частната касационна жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт-определение, с което се потвърждава по реда на чл.419 ал.2 от ГПК разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения:
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение не попада в нито една от горецитираните категории определения, подлежащи на частно касационно обжалване, с оглед на което частната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. На основание чл.78 ал.3 ГПК във връзка с чл. 81 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по частната жалба разноските в настоящото производство пред ВКС в размер на 1192,50 лева –платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №942/25.11.2011 г. по ч.т.д. 746/2011 на ВКС, 2-ро т.о. на ТК.
ОСЪЖДА [фирма]-гр.Б. да заплати на Е. БЪЛГАРИЯ АД- [населено място] разноските пред ВКС в размер на 1192,50 лева –платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.