2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 07.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 67 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. А. Р., със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. С., против въззивното решение № 553 от 3 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 852 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г., с което е потвърдено решение № 37 от 11 април 2012 г., постановено по гр.д. № 1012 по описа на районния съд в гр. Бяла за 2010 г. за разваляне до размера на ? (с решение № 320 от 5 юни 2012 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като размерът на идеалната част е правилно записан на ?) ид.ч. сключения на 10 август 1995 г. договор за покупко-продажба срещу задължение за всестранна издръжка и гледане, сключен между Н. Н. П. и внука му Ю. С. Н., по време на брака му с Е. А. Р., недвижим имот: ? идеална част от дворно място и целия първи етаж от жилищна сграда в [населено място] могили.
В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът: следва ли дължимата насрещна престация по договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка да се определя чрез тълкуване на волята на страните, изразена в договора, както и с оглед личността и нуждите на кредитора. Поддържат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване и се представя съдебна практика.
Ответникът К. Н. Н. от [населено място] , чрез процесуалния си представител адв. Е. М., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК излага твърдения за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, както и за неоснователността на касационната жалба.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 15 ноември 2012 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая е предявен иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Цената на иска по този вид спорове се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК – това е данъчната оценка на имота. От приложеното на л. 55 от първоинстанционното дело удостоверение за данъчна оценка, целият имот, включващ жилище, навес с оградни стени и земя, е с оценка от 7337,80 лева. Претенцията е за разваляне на договора до размера на наследствената част на ищеца Н., която е ? идеална част от имота, или цената на иска в случая е под 5000 лева – под прага, предвиден за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. А. Р., със съдебен адрес в [населено място], против въззивното решение № 553 от 3 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 852 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: