О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр. София, 07.07.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1841 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадената от Г. Д. А. и приподписана от адвокат В. А. от АК – П. касационна частна жалба с вх.№ 1219 от 28.01.2016 г., подадена по пощата на 26.01.2016 г. срещу определение № 127 от 13.01.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 5553/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. София, ГК, 7 състав. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
След нарочно дадени с разпореждане от 01.02.2016 г. указания жалбоподателят е представил изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, което преповтаря оплакванията, съдържащи се в касационната частна жалба, без да е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, нито е обосновано някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжа, като по делото е постъпил отговор от ответницата по касация А. И. А. чрез адвокат И. С., с който възразява срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д.№ 589/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, втори първоинстанционен състав е образувано по искова молба, предявена от Г. Д. А. срещу А. Г. А. и А. И. А. с искане да се приеме за установено, че А. Г. А. не е заченат и не произхожда от ищеца. Производството е прекратено с определение № 1234 от 09.11.2015 г. на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, поради наличие на влязло в сила на 22.07.2014 г. решение по гр.д.№ 448/2013 г. по описа на СОС, с което е признато за установено по отношение на Г. Д. А. и А. Р. А., че Г. Д. А. е биологичен баща на А. Р. А., като е постановена и промяна на бащиното и фамилно имена на детето на „Г. А.”. Прекратителното определение е потвърдено с обжалваното определение № 127 от 13.01.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 5553/2015 г. на Апелативен съд – гр. София, ГК, 7 състав.
Както бе посочено, в приложеното към подадената от Г. Д. А. частна касационна жалба не е формулиран правен въпрос, нито е обосновано някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирането на правен въпрос се изисква по силата на чл. 278, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 127 от 13.01.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 5553/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. София, ГК, 7 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: