Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 08.04. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.02.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3544 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. В. срещу въззивно решение № 4354 от 14.06.2019 г. по възз. гр. д. № 13792 /2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 08.05.2018 г. по гр.д. № 38198 /2016г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл.34,ал.1 ЗС е допусната съдебна делба на апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението, между „Партньори-2006“ ООД и С. М. В. при равни делбени части и е отхвърлен предявеният от С. М. В. срещу „Партньори-2006“ ООД насрещен положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ЗС за признаване за установено, че С. В. е изключителен собственик на процесния апартамент.
Насрещната страна „Партньори-2006“ ООД. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба и установителен иск за собственост на недвижим имот, за което не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
С влязло в сила на 02.07.2011 г. решение е уважен искът на С. В. срещу бившия и съпруг В. К. за изключителна собственост върху процесния апартамент, вследствие на пълна трансформация на нейно лично имущество. (Решението е постановено на основание чл.237 ГПК след признание на иска от ответника В. К., който не се е явил и не е бил представляван в съдебното заседание.)
С влязло в сила на 16.05.2016 г. постановление за възлагане на ЧСИ С. В. е станала собственик на 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент в резултат на публична продан на тази идеална част, принадлежала на длъжника по изпълнителното дело В. К..
Съгласно чл.496,ал.2,изр.1 ГПК купувачът придобива всички права, които длъжникът е имала върху възложения имот, т.е. възлагането има вещноправно прехвърлително действие.
Решението, с което С. В. е призната за изключителен собственик на процесния имот спрямо В. К., е непротиповопоставимо на взискателя, присъединените взискатели и купувача на 1 /2 ид.ч. от имота „Партньори-2006“ ООД. Този извод следва от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.496,ал.2, изр.2 ГПК с чл.453,т.2 ГПК, тъй като по изпълнителното дело е била наложена възбрана върху притежаваната от В. К. 1 /2 ид.ч. от имота на 11.09.2009 г. преди образуване на делото на С. В. срещу бившия и съпруг и длъжник по изпълнителното дело В. К., приключило с влязло в сила на 02.07.2011 г. решение, с което С. В. е призната за изключителен собственик на процесния апартамент на основание пълна трансформация на нейно имущество в придобиването на апартамента. Спрямо взискателя, присъединените взискатели и купувача към момента на налагане на възбраната собственик на 1 /2 идеални части от процесния апартамент е бил В. К., предвид придобиването на имота в режим на съпружеска имуществена общност със С. В..
При това положение „Партньори-2006“ ООД е придобил правата, които е имал длъжникът В. К. – 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент, за което се съдържат и извънсъдебни признания на С. В. в две нотариални покани до „Партньори-2006“ ООД.
Към това следва да се добави и че в производството по делото и пред двете инстанции ответникът по иска за делба и ищец по насрещния иск за изключителна собственост върху процесния апартамент С. В. не е сочила, нито представяла доказателства за твърдението си, че процесният апартамент е придобит изцяло с нейни лични средства, макар и по време на брака и с В. К. на което е основала възражението си срещу иска за делба и иска си си за изключителна собственост върху процесния апартамент.
Към това следва да се добави и че по делото е представено решение от 26.06.2015 г. по ч.гр.д. № 7677 /2015 г. на СГС, постановено в производство по чл.435 – чл.438 ГПК, с което жалбата на С. В. срещу действията на ЧСИ по изп. дело по опис и оценка на процесния възбранен имот е оставена без уважение.
Във връзка с доводи в касационната жалба на С. В., че ищецът по иска за делба „Партньори- 2006“ ООД е придобил 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент от несобственик (В. К.), срещу който С. В. е провела иск за изключителна собственост, като основания за допускане на касационното обжалване жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
Противопоставима ли е наложената върху процесния недвижим имот възбрана, вписана преди стартиране (завеждане) на дело за развод между страните, спрямо съпруга недлъжник?
Какво е правното значение на влязло в сила решение за пълна трансформация във висящо изпълнително производство и противопоставимо ли е то на възлагателното постановление за същия имот?
Жалбоподателят твърди, че са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК без да обосновава предпоставките на сочените допълнителни основания – не сочи в противоречие с кои актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз са разрешени въпросите, нито обосновава значението на въпросите за точното прилагане на закона и развитието на правото, така, както са установени в посочените разпоредби и в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд обуславящият въпрос е: Дали влязлото в сила решение по иск срещу бивш съпруг за преобразуване на лично имущество при придобиването на недвижим имот, който е длъжник по изпълнително дело, по което вече е наложена възбрана върху същия имот, може да се противопостави на приобретателя от публичната продан на същия имот?
Доколкото изведените въпроси могат да бъдат уточнени до този въпрос, те са обуславящи.
Както е приел и въззивният съд, въпросите са по приложението на разпоредбите на чл.496,ал.2, изр.2 ГПК и чл.453,т.2 ГПК, тълкувани във връзка една с друга.
Доколкото не е посочено и не се установява противоречие на разрешението на въззивния съд с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, настоящият състав приема, че първото посочено основание за допускане на касационно обжалване (по чл.280,ал.1,т.2 ГПК) не е осъществено.
Настоящият състав приема, че всяка една от посочените разпоредби и ясна, както е ясно и тълкуването им във връзка една с друга, в смисъла, който е възприел въззивният съд.
На взискателя, на присъединените кредитори и на приобретателите от публичната продан не могат да се противопоставят решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната.
Нормите не са непълни, неясни и противоречиви и жалбоподателят не е обосновала съществуването на създадена поради неточното им тълкуване съдебна практика, нито е обосновала изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване в тълкуването и.
Разрешението на въззивния съд съответства на приетото в мотивите на ТР № 1 /10.07.2018 г. по т.д. № 1 /2015 г. на ОСГТК на ВКС, че : С разпоредбата на чл.453 ГПК е установено, че с вписване на възбраната на взискателя и присъединените кредитори са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. … Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан „встъпва“ едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите – в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите.
Поради което и второто посочено основание за допускане на касационно обжалване (по чл.280,ал.1, т.3 ГПК) не е осъществено.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за осъждане на жалбоподателя да и заплати разноски за касационното производство е основателно за сумата 2 330 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в договора за процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4354 от 14.06.2019 г. по възз. гр. д. № 13792 /2018 г. на Софийски градски съд.
Осъжда С. М. В. да заплати на „Партньори- 2006“ ООД сумата 2 330 (две хиляди триста и тридесет) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.