ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 155
София,19.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 18 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 709-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С”АД-г. Пловдив срещу въззивното решение от 7.05.08г. по г.д. №2745/07г. на ОС-г. Пловдив, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.06.07г. по г.д. № 1912/06г. на РС-г. Пловдив, 12-ти с-в, в частта с която е осъден “С”АД-г. Пловдив да заплати на ЕТ”П”-Г. И. П. Пазарджик сумата от 41 393.32 лв., представляваща цена на доставена пшеница, ведно със законната лихва считано от 12.06.06г. до окончателното й изплащане.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС/чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос e този относно цената на осъществените стокови престации.
Предмет на делото са предявени от Г. И. П. , действащ като ЕТ”П”-г. Пазарджик в обективно кумулативно съединение искове по чл.327 ал.1 ТЗ за цената на доставена, но неизплатена от купувача “С”АД-г. Пловдив пшеница за периода 3.06.02г. до 1.07.02г.
За да уважи частично исковете въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че страните не са уговорили начин на определяне на цената, обстоятелство което обосновавало приложимост на законовата презумпция, установена в чл.326 ал.2 ТЗ. Според нея ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства.
От приложените по делото кантарни бележки, подписани от представител на купувача “С”АД-г. Пловдив е видно, че страните са приели доставна цена от 0.18 лв/кг пшеница, при което положение прилагане на презумпцията по чл.326 ал.2 ТЗ от въззивният съд за определяне доставната цена на пшеницата се явява в противоречие със закона/ чл.326 ал.2 ТЗ/ и постоянната съдебна практика.
Основният материално правен въпрос относно приложимата цена в конкретния случай се свежда до това включва ли се ДДС в така уговорената и обективирана в кантарните бележки доставна цена на пшеницата.
ВКС-ТК намира, че този въпрос е разрешен неправилно и в противоречие с посочената в касационната жалба съдебна практика. Съгласно чл.56 ал.2 ЗДДС/сега отм. с Д.в. бр.100-2005г./, но действал за процесния период, по време на който са осъществени стоковите престации когато при договаряне на облагаемата доставка данъкът не е бил изрично посочен че се дължи отделно, той се приема за включен в договорената цена. Разпоредбата е императивна и не търпи разширително тълкуване, поради което в конкретния случай следва да се приеме, че уговорената от страните цена включва и ДДС. Приетото в противен смисъл от въззивният съд е “contra legem” и в противоречие с постоянната практика по прилагане на ЗДДС.
Изложеното позволява да се обобщи, че са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 7.05.08г. по г.д. №2745/07г. на ОС-г. Пловдив, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.06.07г. по г.д. № 1912/06г. на РС-г. Пловдив, 12-ти с-в, в частта с която е осъден “С”АД-г. Пловдив да заплати на ЕТ”П”-Г. И. П. Пазарджик сумата от 41 393.32 лв., представляваща цена на доставена пшеница, ведно със законната лихва считано от 12.06.06г. до окончателното й изплащане.
УКАЗВА на касатора “С”АД-г. Пловдив в 7-дневен срок от съобщението да представи б.б. за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1027.87 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро отд. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: