О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр.София, 04.02.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1745 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.06.2009г. по гр.д. № 118/2009г., с което Софийски АС е отхвърлил иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата 13 613 лева, равностойност на разноски за извършена работа без пълномощно.
Жалбоподателите – В. К. Н. и Г. К. П. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответницата М. К. В. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният, съд като е отменил изцяло решение от 19.11.2008г. по гр.д. №72/2007г. на Благоевградски ОС, е отхвърлил предявения от В. К. Н. и Г. К. П. иск срещу М. К. за сумата 13 613 лева, равностойност на разноски за извършена работа без пълномощно. Съдът е приел за установено, че ищците и ответницата са били съсобственици на нива в землището на гр. К., при равни дялове. Извършена е делба при която имотът е изнесен на публична продан и е възложен при извършване на същата на М. В. , която е въведена във владение на 28.02.2007г. С покана от 17.03.2007г. В. Н. е поискала от М. В. да й заплати стойността на трайните насаждения, които тя е засадила в имота. Съдът е приел, че ответницата не е знаела за извършването на подобренията, тъй като делбеното дело е заведено през 1998г., когато те вече са съществували, поради което отношенията между страните следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощно- чл.61, ал.2 ЗЗД, тъй като работата е предприета в собствен интерес, т.е. ответницата дължи заплащане на по-малката сума от направените разходи и обогатяването. С оглед прието заключение на техническа експертиза, че разходите са на стойност 2108 лева, при което ответницата съобразно дела си в имота дължи на ищците сума от 702,67 лева и основателността на възражението на ответницата за прихващане, произтичащо от разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС за добивите, реализирани от имота след 1990г., което е основателно до размер на 1387лева, отново вземайки предвид заключение на вещо лице, съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателите иск като неоснователен и погасен чрез прихващане.
В изложение към касационната жалба жалбоподателите поддържат, че съдът се произнесъл по правен въпрос от значение за спора, а именно относно точната правна квалификация на претенция, касаеща подобрения направени в съсобствен имот само от част от съсобствениците, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В трайната си практика Върховният касационен съд е дал разрешение на въпроса как следва да се определи правната квалификация на претенция, касаеща подобрения направени в съсобствен имот само от част от съсобствениците, а именно в Постановление № 6/1974г.-т.І, където е посочено, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си и правоотношенията със съсобственика следва да се уредят съобразно чл. 72 и 74 ЗС, а в останалите случаи намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС, ако останалите съсобственици не са се противопоставяли, разпоредбата на чл. 61 ЗЗД, ако работата е била предприета и в собствен интерес, или разпоредбата на чл.59 ЗЗД, ако останалите съсобственици са се противопоставили. Прието е в същото, че за разкриване на обективната истина е необходимо съдилищата да изследват дали лицето, което държи вещта, не е започнало да упражнява за себе си действия, за които е оправомощен носителят на правото на собственост и дали тези действия са изявени и по отношение на съсобственика, което в случая съдът в обжалваното решение е направил. Дори и да са допуснати грешки при преценка на доказателствата по делото те не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Преценката на същите не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с въззивното решение бил разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е неоснователно. Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 на решение от 24.06.2009г. по гр.д. № 118/2009г. на Софийски АС по жалба на В. К. Н. и Г. К. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: