О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 26.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3358/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
А. К. А. от гр. Ш. е обжалвал въззивното решение на Ш. окръжен съд от 04.07.2008г. по гр.д. № 217/2008г. .
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат , съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с оглед на което са налице предпоставките ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване на основание чл.288 ГПК.
С обжалваното решение Ш. окръжен съд е отменил изцяло решението на Н. районен съд № 25а от 14.02.2008г. по гр.д. № 410/2006г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от А. К. А. отрицателен установителен иск за собственост.
Съдът е приел, че ищецът не е станал собственик на имота на твърдяното в исковата молба договорно основание, защото праводателите му не са били собственици, а правоизключващото възражение за придобиване на имота по давност не може да бъде разгледано , тъй като по същество чрез него се прави изменение на иска чрез въвеждане на ново основание.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът е посочил като съществен процесуалният въпрос от значение за точното прилагане на закона за допустимостта възражението за придобивна давност да бъде направено като защитно средство пред въззивния съд. Поддържа се, също така, че изводите на съда по този въпрос са в противоречие със съдебната практика – решение от 07.02.2008г. по гр.д. № 1490/2006г. на ВКС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че въпросът за допустимостта да се правят правоизключващи възражения пред въззивната инстанция е свързан с правото на защита на страните и е съществен за гражданския процес, а в конкретния случая е и от значение за решаването на делото, тъй като оригинерното основание за придобиването на собствеността от ищеца е въведено като евентуално с оглед оспорените в процеса права на неговите праводатели , които са му прехвърлили собствеността с договор за дарение. Даденото разрешение от въззивния съд по въпроса за правото на защита на ищеца пред втората инстанция е съобразено с разясненията, дадени в ТР 1/2000г. т.5 на ВКС, ОСГК за ограничението на ищеца да ползва защитни средства в рамките на заявеното основание. Това разрешение обаче се отнася за общия случай на защитата на ищеца с оглед на посоченото в исковата молба основание, от което произтича неговото право. В случая обаче е предявен отрицателен установителен иска за собственост, по който правото на собственост на ищеца не е предмет на делото, по този иск тежестта на доказване е разместена и не той, а ответникът е длъжен да установи правото си на собственост. В ТР 1/2000г. на ВКС, ОСК тази частна хипотеза не е разгледана, ето защо е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на А. К. А. от гр. Ш. против въззивното решение на Ш. окръжен съд от 04.07.2008г. по гр.д. № 217/2008г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 22 лв. и да представи вносния документ по делото.
Насрочва делото за ………………….., за когато да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: