ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155
гр. София, 30.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 5049 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Т. Ж., Д. Т. К. , П. Д. Лефтеров, М. Д. Т. и М. Т. Н. срещу решение № 261 от 13.03.2008 г. по гр. д. № 611/07 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по жалбата А. М. Б. , М. Б. Б. и Т. Б. Б., оспорват същата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от № 1* от 26.06.2006 г. по гр. д. № 2376/05 г. на Районен съд гр. В., с което предявения от Г. Ж. , Д. К. , П. Лефтеров, М. Т. и М. Н. иск срещу Б. Б. и А. Б. , за собственост на 378 кв. м. представляващи реална част от имот № 591 по плана за новообразувани имоти на м. „А” землището на гр. В., целия с площ 823 кв. м., е отхвърлен.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение, че кметския наместник е компетентен да одобрява оценките по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, е в противоречие със съдебната практика.
Настоящият състав счита, че не е налице основанието за обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Въпросът е решаван противоречиво от съдилищата когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Без значение е, кой граждански съд е постановил другото решение – районен съд, апелативен съд от същия или друг съдебен район, или тричленен или петчленен състав на ВКС. Това налага да се сравнят въззивното решение и посочената от касаторите съдебна практика. За да отхвърли иска съдът е приел, че ищците не са установили имотът да е придобит по давност от тяхната наследодателка. Представения договор от 27.01.1929 г. съдът е изключил от доказателствата по делото тъй като не е подписан от купувач, а и ищците не са представили оригинала му, след като са били задължени да сторят това. Подробно е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и е изложил съображения, че те са установили владение към момента към внасяне на земеделския имот в ТКЗС, но не и към начало на давностен срок. За пълнота на изложението съдът е разгледал и другите елементи от фактическия състав на чл. 108 ЗС. Приел е за безспорно, че ответниците владеят имота който придобили чрез изкупуване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По възраженията на ищците че оценителния протокол е нищожен тъй като е подписан от кметски наместник въззивният съд е приел, че оценката е била валидно определена. Кметският наместник има компетентност алтернативна на тази на кмета и при предоставяне чрез заповед от кмета може да упражнява всички правомощия вместо кмета.
С изложението касаторите са представили решение от 04.01.1995 г. по гр. д. № 269А/94 г. на Районен съд гр. В. което е постановено по административен спор, а за решение № 1* от 26.05.2006 г. по гр. д. № 97/05 г. на Районен съд гр. В. няма данни да е влязло в законна сила. Представената от касатора практика обаче не обосновава довода за допустимост на касационното обжалване. В хипотезата за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други граждански дела по идентичен въпрос, а не решения постановени в административно производство. Поради изложените съображения следва да се приеме, че касаторите не са представили съдебна практика с която да подкрепи доводите си, затова не е налице основание за допустимост на касационната жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 от 13.03.2008 г. по гр. д. № 611/07 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: