О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 01.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети и четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 535 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 744/19.VІІІ.2008 г. на „П” А. – гр. Б., област В. , подадена от процесуалния представител на д-вото адв. В от АК- В. против решение № 369 на Русенския окръжен съд, ГК, от 27.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 194/08 г., с което, като неоснователни, са били отхвърлени обективно съединените искове на този търговец с правно основание съответно по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 258 и сл. ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу „С” ООД – гр. Р. за присъждане неизплатен остатък от уговорено възнаграждение по ф/ра № 52/2.ІІІ.2007 г. в размер на сумата 1 787.57 лв., както и на мораторна лихва върху тази главница за периода от 3.ІV.2007 г. и до 18.VІ.2007 г. в размер на сумата 12.34 лв.
Оплакванията на касатора „П” А. – гр. Б. са за неправилност на атакуваното въззивно решение, като в тази насока се релевират две от касационните отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК: необоснованост и незаконосъобразност. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който и двата обективно съединени иска на „П” А. – гр. Б. срещу ответното „С” ООД – гр. Р. да бъдат уважени в предявените им размери, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски за трите инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване, процесуалният представител на „П” А. – гр. Б. се позовава на основанията по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той обаче не е формулирал кой е същественият /бил той материалноправен или процесуалноправен/ въпрос, по който Русенският окръжен съд да се е произнесъл с атакуваното свое въззивно решение, релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но така също решаван противоречиво от съдилищата в Републиката.
Ответното по касация „С” ООД – гр. Р. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта, нито по основателността на жалбата на търговеца-касатор.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „П” А. – гр. Б. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Русенския окръжен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Наличието на което и да е от алтернативно дадените основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК принципно няма как да бъде установено без в нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е посочил главната предпоставка за това: същественият въпрос /независимо дали материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл, като специфичен за конкретното дело. От ноторното положение, че присъщата на въззивния съд правораздавателна дейност има естеството на решаваща, по необходимост следва, че когато с решението му даден облигационен спор е бил разрешен различно от начина, по който това е сторил първостепенния съд, с това не се обективира противоречива практика на съдилищата в Републиката по един и същи въпрос. Напротив, основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК имплицитно предпоставя, че решенията, с които същият въпрос се разрешава, са влезли в сила съдебни актове, постановени от различни по степен съдилища.
Що се отнася до аргументацията на касатора относно наличието на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, последното не може да бъде отъждествявано с първото от касационните отменителни основания при неправилност на въззивните решения по чл. 281, т. 3 ГПК, а именно нарушението на материалния закон. За да е налице това основание за касационно обжалване, то същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, трябва да е бил такъв, който едновременно удовлетворява две изисквания на законодателя: да е релевантен за точното прилагане на закона, на заедно с това и да е от значение за развитие на правото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 360 на Русенския окръжен съд, ГК, от 27.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 194/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 535 по описа за 2008 г.