О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 02.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 916 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. „Б” чрез адвокат С срещу решение № 20/06.02.2009 г. на Силистренски окръжен съд /СОС/ по т.д. № 62/2008 г., с което частично е отменено и частично е оставено в сила решение на Силистренски районен съд /СРС/ по искове на Е. „П” срещу настоящия касатор по чл.232 ал.2 ЗЗД, чл.236 ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.233 ЗЗД със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване не сочи законов текст, а бланкетно препраща към противоречиво разрешаване на „съществен материалноправен въпрос, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Ответникът по жалбата – Е. „П” оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с предявени искове по чл.232 ал.2 ЗЗД, чл.236 ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.233 ЗЗД. Претенциите произтичат от договор за наем на недвижим имот между страните. Исковете са изцяло уважени от първоинстанционният съд, чието решение е отменено само частично по иска за предаване на владението на част от недвижимия имот – 170 кв. метра, върху които има отстъпено право на строеж, ведно с построената върху него зимна градина. СОС е приел, че между страните има сключен договор за наем на недвижим имот с наемодател Е. „П” и наемател” Е. „Б”. Договорът е прекратен поради неплащане на наем /чл.6 ал.2 от договора/, като ползването е продължило без съгласието на наемодателя. С оглед на това е приета основателност на исковете за дължимия наем до прекратяване на договора, за обезщетението за ползване след прекратяването на договора, договорената неустойка /чл.10 ал.1 от договора/ и опразването на наетия имот без тази част от него с площ от 150 кв. метра, върху която е построена зимна градина и е предмет на прехвърлено на наемателя право на строеж върху нея.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а бланкетно се позовава на противоречивото му разрешаване от въззивния съд с практика на ВКС, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В самата касационна жалба се излагат доводи във връзка със собствеността на пристроената зимна градина и нейното използване от наемателя, който според касаторът, е и собственик на същата, но собствеността на този имот не е предмет на спора, а опразването именно за тази част от имота е отменено и искът отхвърлен от ПОС.
Доколкото няма конкретен въпрос във връзка с обжалваното решение в обжалваната част, не могат да се преценят и наличието на допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Независимо от това следва да се посочи още, че приложените от касатора решения касаят казуси, които не са идентични по твърдяна и установена фактическа обстановка с казуса по настоящото дело и са неприложими към същия. Доводи за наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени, независимо от липсата и на конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СДС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20/06.02.2009 г. на Силистренски окръжен съд по т.д. № 62/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.