О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр.София, 23.03.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 937/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г”Е. , гр. П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 140/06.07.2009 год., постановено по т.дело № 251/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 513/17.11.2008 год. по т.дело № 650/2008 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Д”Е. , гр. В. срещу „Г”Е. , гр. П. иск по чл.17, т.1 вр. с чл.23 от Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе /СМR/ въззивният съд е решил спора по същество като е осъдил ответника-касатор да заплати на ищеца сумата 20170.80 щ.долара с левова равностойност 25 293,78 лева, представляваща обезщетение за цялостна повреда на товар при превоза му с автомобил от Украйна до България, ведно с лихва от 5% годишно, считано от 09.06.2008 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 487 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че ищецът няма качеството на товародател по договора за превоз, тъй като изпращач по издадената товарителница е украинското дружество, а получател е „Д”ЕООД. Твърди се, че необосновано с оглед данните по делото превозвачът е осъден да заплати стойността на превозвания товар, погинал вследствие възникнал пожар в автомобила, който шофьорът не е могъл да преодолее, поради което е налице основание за освобождаването му от отговорност за настъпилите вреди. Поддържа се още, че в противоречие с нормата на пар.3 от чл.23 на Конвенция СМR съдът е определил размера на обезщетението, без да се съобрази с предвиденото ограничение на отговорността на превозвача.
В изложението си към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поддържа, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос относно размера на имуществената отговорност на превозвача по международен договор за превоз на стоки по шосе с оглед въведената в чл.23 пор.3 от Конвенция СМR лимитирана отговорност. Поставен е и въпросът за активната материалноправна легитимация по иска по чл.17 от Конвенцията предвид обстоятелството, че като изпращач в издадената за превоза международна товарителница фигурира украинско дружество, а не дружеството-ищец. Излагат се доводи, че посочените въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и създаване на съдебна практика във връзка с превозните договори при режима на Конвенция СМR.
Ответникът по касационната жалба „Д”Е. , гр. В. ч. процесуалния си представител адвокат Ст. И. от АК-Пловдив поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е решил спора по същество, като е осъдил ответника-касатор да заплати на основание чл.17 във връзка с чл.23, ал.1 от Конвенция СМR на „Д”Е. , гр. В. сумата 20170.80 щ.долара с левова равностойност 25 293,78 лева, представляваща обезщетение за погинал товар при превоза му с международен автомобилен транспорт, ведно с лихва от 5% годишно, считано от 09.06.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 487 лева съдебни разноски. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че между страните е сключен договор за превоз на стоки по шосе в международно съобщение, подчинен на режима на Конвенция СМR,чиито норми намират приложение при разрешаването на спорните правоотношения. Видно от данните по делото, в изпълнение на този договор превозвачът „Г”Е. е приел за превоз от Украйна до България процесната стока – 488 колета офис-мебели и части за мебели, които ищецът е закупил от украинска фирма, вписана като фактическия изпращач на товара в издадената за превоза международна товарителница обр. СМR от 27.09.2007 год., в която „Д”Е. фигурира като товарополучател. По делото е безспорно установено, че на 28.09.2007 год. по време на превоза на територията на Украйна в товарния автомобил на ответника е възникнал пожар, вследствие на който процесният товар е погинал изцяло. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че тъй като съгласно чл.17 от Конвенция СМR превозвачът носи отговорност за цялостната повреда или липса на товара от приемането му за превоз до предаването му на получателя, ответникът дължи обезщетение съгласно чл.23 в размер на фактурната стойност на стоката обявена в административния митнически документ, издаден на 27.09.2007 год. от Д. митница Украйна. Прието е също, че ищецът е легитимиран да предяви иска, тъй като се явява страна по сключения с ответника превозен договор и в качеството на получател на погиналия товар може да предяви от свое име пред превозвача правата, произтичащи от превозния договор съгласно чл.13 от Конвенцията.
По поставения от касатора съществен правен въпрос относно материалноправната легитимация на ищеца по иска по чл.17 от Конвенция СМR, постоянната непротиворечива съдебна практика е в смисъл, че според Конвенцията легитимирани да търсят отговорност от превозвача за липси и повреди на превозвания товар са както товародателя, така и товарополучателя, но не и двамата едновременно. Ако товародателят упражни правото на обезщетяване, получателят не може да предяви иск за същото вземане и обратно. Тези изводи следват от разпоредбите на чл.12 и чл.13, ал.1 от Конвенция СМR. В случая апелативният съд е постановил решението си в съответствие с нормите на Конвенция СМR и цитираната съдебна практика. По делото е безспорно установено, че ищецът е страна по процесния превозен договор и има качеството на товарополучател на погиналата по време на транспорта стока. Липсват данни, че за същата щета претенция пред превозвача е предявил и изпращача на стоката.
Жалбоподателят не е обосновал довод, че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС поставения съществен материалноправен въпрос и не е посочил решения, на които обжалваното решение противоречи. Липсва посочване и съответно-представяне на влезли в сила решения на други съдилища, обективиращи противоречиво решаване на въпроса, поради което касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице соченото основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по поставения от касатора материалноправен въпрос относно приложението на чл.23, пар.3 от СМР и предвидения в него лимитиран размер на обезщетението за цялостна или частична липса или повреда на товара. В случая така поставения въпрос е без значение за крайния изход на спора, тъй като соченият пар.3 от чл.23 на Конвенцията въобще не намира приложение. Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе /СМR/ е изготвена в Женева на 19.05.1956 година /влязла в сила на 02.07.1961 год./. С протокол към Конвенцията, приет в Женева на 05.07.1978 год. /в сила от 28.12.1980 год./, е заменен първоначалният текст на пар.3 от чл.23 с нов текст, който предвижда, че „обезщетението не трябва да превишава 8,33 разчетни единици на килограм за липсващо бруто тегло”. Добавени са нови параграфи 7, 8 и 9 към чл.23 на Конвенцията, поясняващи посочената разчетна единица и начинът на приложението й. България е страна по Конвенция СМR и същата е влязла в сила на 18.01.1978 год. /съгласно Указ № 1143/29.07.1977 год. за присъединяване на НРБ към Конвенция СМR, обн. в ДВ, бр.61/05.08.1977 год./, но не е страна по Протокола към Конвенцията от 05.07.1978 год.
С оглед на изложеното, законосъобразен и в съответствие с разпоредбата на чл.23 от Конвенцията се явява направеният в обжалваното решение извод, че размерът на щетата се определя в зависимост от стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, изхождайки от данните на унифицирания митнически документ, издаден на 27.09.2007 год. от Д. митница, Украйна, подписан и подпечатен и от изпращача на стоката „С”ООД, гр. Д., Украйна. Това е един от двата възприети от Конвенцията и най-често прилаган начин за определяне размера на обезщетението предвидени в чл.23. Другият начин, за който липсват данни по делото е стойността на стоката да се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. Що се отнася до конкретно определения от съда размер на обезщетението, това е въпрос фактически, а не правен и разрешаването му за всеки отделен случай е в зависимост от доказателствата по делото. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, ал.1 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 140/06.07.2009 год., постановено по в.т.дело № 251/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: