О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1550
гр.София, 12.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1618/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. Т. Т.-М. и Г. Т. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-101/ 07.07.2011 г. по гр.д.№ 928/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Несебърски районен съд по гр.д.№ 1254/ 2010 г. и по този начин е отхвърлена молбата на касаторите , в качеството им на законни представители на малолетните деца Д. Г. М. и Т. Г. М., за промяна във фамилните имена на децата от „М.” на „Т. – М.” и от „М.” на „Т. – М.”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите повдигат материалноправните въпроси важно обстоятелство по чл.19 ал.1 от ЗГР ли е уеднаквяването на фамилните имена на деца на едни и същи родители, ако първото дете е осиновено и съдът е допуснал промяна на фамилното име с решението по осиновяване, за значението на правилото по чл.14 ал.3 от ЗГР, както и прилага ли се в тази хипотеза принципът „първият по време е по-силен по право”. На това основание молят за допускане на обжалването.
Ответните страни – прокуратурата и [община] – не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно.
Въззивният съд е отхвърлил молбата, тъй като е счел фамилните имена на децата Д. и Т. за образувани в съответствие с изискванията на закона. Това, че първото дете на същите съпрузи (рождено за молителя и осиновено от молителката – Г. Г. Т. – М.), има друго фамилно име, не е счетено за важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР. Прието е, че не съответства на българските обичаи детето с известен баща да прибавя към фамилното си име това на майката. Доколкото е в интерес на децата да имат еднакви фамилни имена, родителите следва да се насочат към промяна във фамилното име на първото им дете, а не на следващите.
При тези мотиви на въззивния съд не обуславя въззивното решение въпросът дали Г. Т.-М. се ползва от принципа „първият по време е по-силен по право”. От една страна това е така, защото пред въззивния съд този въпрос не е бил надлежно поставен (такъв довод във въззивната жалба няма), а от друга – защото в настоящето производство не се търси защита на правата на това дете. По въпрос, който не предпоставя крайното решение на спора, касационното обжалване не може да бъде допуснато (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Останалите въпроси обуславят решението, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдът е съобразил установената практика, според която не е допустимо възможността по чл.19 от ЗГР да бъде използвана по начин, по който променените имена да създават заблуждение относно произхода на лицата. Законът постановява, че фамилното име на децата е бащиното или фамилното име на техния баща. Не съответства на българската именна традиция деца с известен баща да приемат фамилията на майката. Не е допустимо под предлог, че се уеднаквяват имената на децата, да се достига до резултат, който противоречи на законоустановените принципи на именуването.
С оглед тези мотиви искането на жалбоподателите за допускане на касационното обжалване следва да се отклони.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-101/ 07.07.2011 г. по гр.д.№ 928/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: