О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1553
София 13.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1121/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. н. т., град С., подадена от пълномощника и юрисконсулт Е. М. , срещу решение от 12.03.2009 г. по гр. дело №3752/2007 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 15.07.2007 г. по гр.дело №22649/2006 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Т. И. Б. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата на основание чл.328, ал.1 т.4 КТ поради спиране на работа за повече от 15 работни дни е незаконно. Това е така, защото няма спиране на работа на отдела, в който е работила ищцата, а единствено спиране работа на последната.
Ответницата по касационната жалба Т. И. Б., град С., не е заявила становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществени материалноправни въпроси, отнасящи се до прилагането на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.4 КТ относно това дали спирането на работа на един служител, а не на отдела, където полага труд като цяло, може да бъде основание за уволнение на това основание.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 12.03.2009 г. по гр. дело №3752/2007 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея спирането на работа на определен работник не може да доведе до неговото уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Спирането на работата на поименно посочени работници е незаконосъобразно. Спиране на работата означава временно преустановяване на трудовата функция. Тя може да бъде на цялото предприятие, на негови отдели или на работата от определен вид. Действително, когато има спиране на работата се преценява конкретно за всеки работник дали е преустановена трудовата му функция, но не може предварително да се спре от работа определен работник, който след изтичане на установения в закона срок да бъде уволнен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.03.2009 г. по гр. дело №3752/2007 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.