О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1553
София, 29.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1867/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Д. Л. ЕГН ********** от с. М., Софийска област, ул. „. гора” № 6 против въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав от 9.04.2009 г. по гр. д. № 2085/2008 г., с което е оставено в сила решение на СРС, 25 състав от 8.04.2008 г. по гр. д. № 13825/2007 г., с което са отхвърлени предявените от него против „П” ЕАД, София обективно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД.
С жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, поради съществено нарушение на процесуални правила, неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата на И. Д. Л. е представено изложение на основания за допустимост на касационното обжалване от адвокат Ю с обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За ответника по касация „Ц” ЕООД, София жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от адвокат М. Г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 49 ЗЗД възложителят на работата на друго лице отговаря за вредите, които това лице е причинило при или по повод изпълнението на работата. Ответният „Ц” ЕООД е възложител на работата на работещите при него длъжностни лица, в трудовите функции на които е и задължението да репатрират паркирани в нарушение на ЗДвП автомобили на територията на Столична община. В процесните два случаи от така възложената работа за жалбоподателя са произлезли неблагоприятни последици. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя, обаче е необходимо вредоносното поведение да е и противоправно, установяването на което е доказателствена тежест на ищеца. В конкретните случаи съдът е посочил, че няма данни преместването на автомобила на ищеца да е извършено противоправно, тъй като автомобилът е бил паркиран от ищеца в нарушение на ЗДвП по начин, с който е възпрепятствал преминаването на пешеходците, видно от представените актове за установяване на административно нарушение /официални документи с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти/, констатациите на които не са били опровергани в хода на делото.
Материалноправният или процесуалноправен въпрос, който съгласно чл. 280, ал.1 ГПК касаторът следва да формулира с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
В конкретния случай с изложението е формулиран процесуалноправния въпрос: доколко присъдата/решението на наказателния съд е обвързващо за гражданския съд, разглеждащ последиците на деянието или съответно неговата липса и допустимо ли е по гражданското дело, което се води във връзка с последиците от деянието да не се вземе предвид влязлото в сила решение, с което е приключило наказателното производство.
Посоченият въпрос не е от значение за изхода по конкретното дело и не е обусловил правната воля на съда, изразена в съдебното решение.
В мотивите на обжалваното решение съдът е посочил, че и в двата процесни случаи ищецът е извършил административно нарушение по ЗДвП, за което са му съставени съответни актове. С решението на СГС, V касационен състав по н. а. х. д. № 362/2006 г. е било отменено съставеното наказателно постановление за неправилно паркиране на 30.05.2005 г., но не защото не е извършено нарушение на ЗДвП, а защото на ищеца е наложено наказание за друго нарушение, различно от извършеното.
Независимо от изложеното в случая не е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което процесуалният представител на касатора се е позовал. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване тълкуването на закона с оглед изменение в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
В случая е налице трайна и непротиворечива практика по множество дела с предмет искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетения против „П” ЕАД, сега „Ц” ЕООД по повод принудително евакуиране на автомобили.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав от 9.04.2009 г.,постановено по гр. д. № 2085/2008 г. по касационна жалба от И. Д. Л. ЕГН **********, с. М., Софийска област чрез адвокат Ю.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: