О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1554
София, 29.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Т” ЕООД, гр. П., представлявано от управителя Д. В. Г. , против въззивно решение № 118 от 21.01.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2939/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV състав, с което е оставено в сила решение № 73 от 17.06.2008 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 4052/2007 г., с което е уважен предявеният от П. И. К. от гр. П., против “Т” ЕООД, иск по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1386,00 лв, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване и е отхвърлен същият иск за разликата над 1386,00 лв. до пълния предявен размер от 2100 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 22 от 01.02.1958 г. по гр.д. № 140/1957 г. на ОСГК на ВС, решение № 232 от 23.03.1995 г. по гр.д. № 1059/1994 г. на V г.о. на ВКС, решение № 159 от 21.02.2000 г. по гр.д. № 713/1999 г. на ВКС и П. № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба П. Д. К. от гр. П., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, не изразява становище по жалбата и по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен оценяем иск по чл. 59 ЗЗД, с цена на иска над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни актове, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване е изведен материалноправен въпрос, по който според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от значение за изхода на спора, а именно дължи ли се обезщетение за ползване без основание на вещи, собственост на един от съдружниците по прекратен договор за гражданско дружество, преди съдружниците да са уредили отношенията помежду си.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че касаторът е продължил ползването на вещта, собственост на ищцата след прекратяването на сключения между страните договор за гражданско дружество, което е и основание за уважаване на иска с претенция за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване. Въззивният съд не се е произнесъл по формулирания от касатора материалноправен въпрос, тъй като ищцовата претенция касае репарирането на щети, произтичащи от ползването на чужда вещ без основание, а не произхожда от неуредени договорни отношения. Извън предмета на делото са резултатите от съвместната дейност и тяхното разпределение между съдружниците по договора за гражданско дружество по ЗЗД. Поради това настоящата инстанция приема, че извода на съда, обосновал крайния резултат не попада в кръга на въпроси, предмет на решенията по представената от касатора практика на ВКС и ВС. С други думи, касаторът не е доказал противоречие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС по отношение на института на неоснователното обогатяване. Евентуалната неправилност на този извод е основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изводът за основателност на заявената претенция и постановеното въз основа на него решение не противоречат на константната практика на ВКС по приложението на чл. 59 ЗЗД.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящият случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 118 от 21.01.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2939/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV състав, по касационната жалба с вх. № 4* от 04.03.2009 г. на “Т” ЕООД, гр. П., представлявано от управителя Д. В. Г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: