О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр.София, 11.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1516/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Г. Н. срещу определение на Ловешки окръжен съд № 1010/ 11.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 603/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Русенски районен съд по гр.д.№ 5521/ 2012 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател искова молба против д., п. от м. на р. р. и б., за установяване на престъпно обстоятелство, извършено от съдии от Русенски районен и Русенски окръжен съд при изготвяне на съдебни актове съответно по гр.д.№ 61/ 2010 г. и гр.д.№ 1153/ 2011 г.
Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.124 ал.5 от ГПК позволява установяването на престъпно обстоятелство в случаите, когато наказателното производство не е възбудено, независимо по какви причини, а не само в хипотезите на чл.24 ал.1 т.2-5 НПК. Обосновава схващането си с граматическите правила на българския книжовен език и общия разум на закона. Като основание за допускане на касационното обжалване формулира процесуалноправни въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд при тълкуването на закона, с допустимостта на акт на същия съд, издаден въз основа на неправилно тълкуване на закона и с възможността по реда на чл.124 ал.5 ГПК да се установява престъпно документиране на обстоятелства в мотивите на съдебно решение. Счита че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото че са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Въззивният съд е постановил акта си въз основа на тълкуване на разпоредбата на чл.124 ал.5 ГПК, като е изложил, че искът за установяване на престъпно обстоятелство е допустим само при наличието на изрично предвидените в тази норма пречки за образуване на наказателно производство. Ако наказателно производство не може да бъде възбудено на основание, различно от посочените в чл.24 ал.1 т.2-5 НПК, искът по чл.124 ал.5 ГПК е недопустим.
При тези мотиви на въззивната инстанция въпросът може ли по реда на чл.124 ал.5 ГПК да се установява извършено от съдии лъжливо документиране в мотивите на съдебно решение не обуславя въззивното определение. Окръжният съд е потвърдил прекратяването на производството не защото законът не позволява установяването на такова престъпление по съдебен ред, а защото не са налице специалните предпоставки, при които установяването се допуска не от наказателен, а от граждански съд. Освен това обжалваното определение е съобразено с установената практика, че съдебното решение е диспозитивен официален документ, който може да бъде истински или неистински, но не може да бъде верен или неверен. Решението отразява волеобразуването на държавен орган, а не засвидетелства възприети от него факти, за да може верността му да бъде обект на проверка. В този смисъл, дори констатациите в мотивите да не са правилни или исканията на страните да са отразени в тях неправилно, това не прави документа неистински. Евентуалното наличие на такива пороци поставя под въпрос законосъобразността на обективираната в документа воля и може да се проверява по реда на инстанционния контрол от горестоящите съдилища, но не прави документът неавтентичен, нито съставянето му може да осъществи престъпен състав.
Останалите повдигнати въпроси обуславят въззивното определение, но нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил установената практика, според която отделните законни разпоредби се тълкуват с оглед целта на закона и общия му смисъл, както и с обстоятелството, че вън от изрично посочените в чл.124 ал.5 ГПК хипотези, в които не е било възможно образуване на наказателно производство, не е допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство. Съобразена е и практиката, според която дори съдебният акт да е издаден при грешно тълкуване на закона, това би довело до неговата неправилност, не и до неговата недопустимост.
По изложените съображения Върховният касационен съд не намира основания по чл.280 ал.1 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Ловешки окръжен съд № 1010/ 11.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 603/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: