4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 11.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 328/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 67/14.04.2015 г. по гр.д.№ 321/2014 г. на районен съд [населено място], потвърдено с решение № 490/ 12.10.2015 г. по гр.д.№ 297/2015 г. на Смолянски окръжен съд, е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от Г. К. Б. против Българска агенция по безопасност на храните- София, относно собствеността на две сгради, построени в имот № 027004 в землището на [населено място].
Ищецът Г. К. Б. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа, че то е недопустимо поради неконституиране на държавата като надлежен ответник по иска, а по същество и неправилно, тъй като ответникът не е доказал, че е собственик на сградите.
Искането за допускане на касационно обжалване се свързва с отговора на следните правни въпроси, които според касатора имат определящо значение за крайния изход на спора, а именно:
1.Задължен ли е съдът служебно да конституира държавата като страна по спора в случай на предявен отрицателен установителен иск срещу ведомство на бюджетна издръжка- в конкретната хипотеза Българска агенция за безопасност на страните- София?
2. При предявен отрицателен установителен иск за собственост на сгради, допустимо ли е съдът да се произнася и по законността на реституцията на земята, върху която са построени сградите?
3.Може ли съдът да извърши косвен съдебен контрол на административния акт за възстановяване собствеността на земята?
4. Какво е доказателственото значение на писмените доказателства относно факти, осъществили се след реституцията на земеделските земи?
5.Счита ли се за оборена презумпцията на чл.92 ЗС в хипотезата на извършено строителство на сгради в реституиран земеделски имот, когато ответникът не е доказал собствеността си върху тези сгради?
6. Става ли ведомство на бюджетна издръжка собственик на сградите единствено въз основа на записване на имуществото в счетоводния баланс на ведомството и без да е посочено основание за това записване?
Като основание за допускане на касационно обжалване по горните въпроси се поддържат и трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. По довода за недопустимост на решението и по основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се твърди противоречие с ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 8/ 2013 г., ТР № 5/ 2013 г., ТР № 1/ 2012 г., както и с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за две сгради, намиращи се в имот № 027004, в землището на [населено място]. Имотът- нива от 14 дка, е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на П. И. Д., които го продали на Х. А. В., а той- на настоящия ищец Г. К. Б.. Ищецът счита, че заедно със земята е придобил по силата на чл.92 ЗС и собствеността върху сградите, като същевременно отрича ответникът да има някакви права върху тях.
За да отхвърли иска съдът е приел, че същият е процесуално допустим, но по същество е неоснователен, тъй като се касае за държавно имущество- сгради, построени като ветеринарна лечебница и предадени безвъзмездно на Научнопроизводствено обединение „Ветеринарно дело” със заповед на министъра на земеделието и горите от 1986 г. и заведени в активите на държавно предприятие „Ветеринарно дело”, чийто правоприемник се явява ответникът по делото.
С оглед на горните данни на първо място следва да се приеме, че не съществува вероятност решението да е недопустимо- т.1 от правните въпроси, тъй като искът е предявен срещу надлежната страна по спора, а това е ведомството, което ползва предоставените му за управление сгради. Съгласно чл.1 от ЗБАБХ агенцията е създадена към министъра на земеделието и храните и е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище [населено място]. Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните.
За изпълнение на дейността й на БАБХ се предоставят имоти и вещи – държавна собственост. Изпълнителният директор на БАБХ управлява предоставените имоти и вещи в съответствие с предназначението им и за нуждите, за които са предоставени.
Така очертана процесуална правоспособност на агенцията като държавно учреждение- разпоредител с бюджетни кредити- чл. 27, ал.2 ГПК сочи, че тя защитава своето право да ползва и управлява предоставените й имоти, поради което може самостоятелно да предявява искове и да отговаря по такива, когато това е свързано със защита на предоставеното й имущество и неконституирането на държавата не води до недопустимост на решението. В този смисъл вж. решение № 86 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2011 г., II г. о. По въпроса не е налице и противоречие с т.6 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то има отношение към неконституирането на необходим другар, чието участие в производството по делото е задължително, както и с р.№ 181/ 14.06.2012 г. по гр.д.№ 96/ 2012 г., ІV г.о., което разглежда по принцип представителството на държавата в процеса.
По съществото на спора и по поставените правни въпроси също не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Решението е постановено в съответствие, а не в противоречие с цитираните тълкувателни решения на ВКС и решения по чл.290 ГПК. Доказателствената тежест е била правилно разпределена съгласно указанията, дадени в ТР № 8/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, като ищецът е следвало да докаже правния си интерес от иска, а ответникът- твърдяното от него и оспорвано от ищеца право на собственост върху сградите. Доказателствата във връзка с правото на собственост на ищеца върху земята имат отношение само към установяване на правния му интерес от делото, поради което правните въпроси, формулирани във връзка с правата на ищеца върху имота, са неотносими към предмета на делото и не могат да обосновават допустимост на касационното обжалване, респ. неотносима е и цитираната към тях съдебна практика. Това са въпросите под № 2, 3, 4 и 5, като дори и въззивният съд да е изложил съображения по тях, те нямат определящо значение за крайния изход на спора. По същата причина са неотносими и цитираните в изложението р.№ 504/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 797/ 2009г. и р.№ 977/ 13.01.2010 г. по гр.д.№ 3358/ 2008 г., които разглеждат въпроса за предмета на установителния иск и разпределяне на доказателствената тежест, тъй като тези въпроси са разрешени по идентичен начин и от въззивния съд. Останалите представени решения са по въпроси, които са извън предмета на спора и затова също не обосновават допустимост на касационното обжалване.
Относим към правата на ответника е въпрос № 6 във връзка с прието от съда, че ответникът е успял да докаже правата, които има върху сградите. В тази част решението е постановено в съответствие с това, което съдебната практика приема по правните въпроси относно предоставяне на държавното имущество за стопанисване и управление, като тази практика е основана на разпоредбите на Наредбата за държавните имот. По делото са били представени доказателства, че теренът е предоставен безвъзмездно от АПК на инвеститора по заповед на министъра на земеделието и горите № 44/ 9.06.1986г., съгласно чл.94, ал.1, т.2 НДИ / отм./, редакция ДВ бр.52/ 79 г. /, който е компетентният държавен орган да извърши такова разпореждане с държавното имущество, тъй като и двете организации са били от системата на едно и също министерство. Въпросът освен това не е формулиран коректно, тъй като записването на имуществото в счетоводния баланс на агенцията не е единственото доказателство, въз основа на което съдът е направил крайните изводи по съществото на спора. Реалното ползване на имуществото, построяване на сградите и заприходяването им в баланса не са елементи от фактическия състав на чл.94 НДИ / отм/, но от тези обстоятелства, наред с всички останали доказателства по делото, може да се съди, че е било осъществено предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на държавното предприятие или друга държавна организация и конкретно за случая, че сградите са предоставени на ответника и не се обхващат от реституцията на земята, върху която са построени.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че няма основание за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 490/ 12.10.2015 г. по гр.д.№ 297/2015 г. на Смолянски окръжен съд.
Осъжда Г. К. Б. от [населено място], [община] да заплати на Българска агенция по безопасност на храните- София разноски по делото в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: