О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.156
гр. София, 12.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2635 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №116 от 22.06.2017 г. по в.т.д.№229/2016 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №58 от 12.05.2016 г. по т.д.№48/2015 г. на ОС Плевен, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Е. М. З. сумата от 27 476.34 евро, дадени по развален предварителен договор от 24.03.2010 г., ведно със законната лихва от 20.03.2015 г. до окончателното изплащане и сумата от 6 136.65 евро, неустойка по чл.2, раздел V от предварителен договор от 24.03.2010 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо поради произнасянето на въззивния съд по непредявен иск, евентуално се сочи, че е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, спрямо който се поддържат селективните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: Дали може да се счита за действителен – при условията на чл.301 от ТЗ, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от лице без представителна власт при липса на изрично писмено потвърждаване или упълномощаване за тези действия.
Ответникът по касация – Е. М. З. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 24.03.2010 г. е сключен предварителен договор между ищцата като купувач и праводателят на ответното дружество, като продавач, за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Посочил е, че с оглед разпоредбата на чл.301 от ТЗ договорът е обвързал страните, тъй като праводателят на ответника е узнал за извършените от негово име действия без представителна власт, като не само не се е противопоставил веднага след узнаването, но с оглед приетите по делото разписки за получени от ищцата вноски от продажната цена и предвид установеното по делото предаване на фактическата власт на недвижимия имот на ищцата /за периода м.09.2010 г. – м.03.2015 г./, е потвърдил извършените действия. В този смисъл и тъй като ищцата е платила на ответното дружество по процесния предварителен договор общо сумата от 37 916 евро, като е изпълнила задължението си по този договор, но продавачът не е изпълнил своето – да прехвърли собствеността /което не е било и възможно, тъй като още на 15.07.2010 г., имотът е продаден на трето по делото лице/, въззивният съд е достигнал до извод, че с нотариалната покана, връчена на ответното дружество на 09.03.2015 г., ищцата едностранно е развалила процесния предварителен договор, като изправна страна по него, поради което ответникът дължи връщане на даденото по договора и заплащане на уговорена неустойка при разваляне на договора, задължения следващи и от разпоредбата на р.V, чл.2 от предварителния договор.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При постановяване на решението въззивният съд се е произнесъл в съответствие с изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения /разваляне на предварителния договор поради неизпълнение на задълженията на продавача ответник/, формиращи основанията на исковите претенции и със заявеното от ищцата искане за защита /възстановяване на платените по договора суми/, поради и което не се установява наличие на твърдяната от касатора вероятна недопустимост на решението.
От друга страна, даденият от съда отговор на формулирания от касатора правен въпрос, отнасящ до приложението на разпоредбата на чл.301 от ТЗ и свеждащ се до въпроса за потвърждаването на извършените без представителна власт действия по сключване на договора, респективно за противопоставянето на мнимо представлявания търговец и обективирането на това противопоставяне, е изцяло в съответствие с постоянната практика на ВКС, формирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК /изключващи поддържаните от касатора селективни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, още повече, че цитираните от касатора решение №1047 от 16.10.2008 г. по гр.д.№4459/2007 г. на ВКС, ГК и решение №153 от 03.11.1957 г. по гр.д.№116/58 г. на ОСГК на ВС и определение №696 от 13.05.2011 г. по гр.д.№1972/2010 г. на ВКС, ГК, се отнасят до приложението на чл.42, ал.2 от ЗЗД и са неотносими към отговора на правния въпрос/. Съгласно визираната задължителна практика, за да се преодолее извършеното от ненадлежен пълномощник действие, е необходимо противопоставянето да се извърши веднага след узнаването му или от узнаването на факти за извършени действия, от които може да се направи категоричен извод, че те са предприети за реализиране на права или изпълнение на задължения по дадена търговска сделка. Узнаването за извършено от името на търговеца действие от лице без надлежна представителна власт и липсата/наличието на противопоставяне имат различни проявни форми и зависят от представените по делото доказателства.
Съобразяването на въззивния съд с посочената практика води до извод за липса и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като дали в процесния случай изводите на решаващия съдебен състав, резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото, са правилни, е въпрос неотносим към основанията за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №116 от 22.06.2017 г. по в.т.д.№229/2016 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.