О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 14.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.02. две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 138 /2014 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК по повод подадена частна жалба от П. С. И., чрез адвокат И. Д., с вх.№ 13492 от 05.12.2013 г. на Софийския апелативен съд, срещу Определение №2334/21.10.2013 г. по т.д.№4088/2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнено въззивно решение №1403 от 05.07.2013 г. по т.д.№4088/2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав в частта за разноските, като частният жалбоподател, в качеството му на ищец по предявения от него срещу [фирма] иск с правно основание чл.29 ЗТР, с оглед изхода по делото, е осъден да заплати сумата 1 700 лв. разноски за двете съдебни инстанции./ Първоинстанционното отхвърлително решение е обезсилено и поради липса на правен интерес въззивното производство е прекратено./
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуален закон. Навежда доводи, че молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е просрочена, съдът се е произнесъл по искане, каквото не е направено, както и че препис за становище му е изпратен само от третата молба на [фирма], по която е изпратил отговора си с вх.№11040/15.10.2013 г.
Ответникът [фирма] не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.3 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е частично основателна.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното определение, като постановено извън срока по чл.248, ал.1 ГПК. Препис от въззивното решение №1403/05.07.2013 г. по т.д.№4088/2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав е връчен на жалбоподателя И. на 02.09.2013 г. Едномесечният срок по чл.248, ал.1 ГПК изтича на 02.10.2013 г., а първата молба на [фирма] за допълване на въззивното решение в частта за разноските, е постъпила в съда преди това с вх.№10164/23.09.2013 г. От нея не е изпратен препис на жалбоподателя, но този пропуск е саниран с изпратения препис от втората молба на [фирма] с вх.№10503/02.10.2013 г., която освен че също е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, тя представлява и допълнителна молба, с която е уточнена и поправена първата молба за допълване на решението в частта за разноските.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за нарушение процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. От разпореждането на съдията-докладчик от 03.10.2013 г., поставено върху молбата на [фирма] от 02.10.2013 г., съпоставено с отбелязването върху същата молба за изпратен препис от нея на жалбоподателя И. от 04.10.2013 г, която е и датата на изпращането на съобщението до него, намиращо се на стр.37 от делото, е видно, че на жалбоподателя е изпратен препис от втората молба на [фирма]. С трета си молба от 09.10.2013 г. [фирма], обаче, е изменил искането си по чл.248 ГПК, като е поискал присъждане на разноски само за въззивната инстанция. Независимо, че по делото липсват данни за изпращане на препис от тази молба до жалбоподателя И., от доводите му, развити в настоящата частна жалба, е видно че тази последна молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, му е станала известна своевременно и я е съобразил в отговора си от 15.10.2013 г. С оглед направеното от молителя [фирма] изменение на искането му по чл.248, ал.1 ГПК, Софийският апелативен съд, като е присъдил разноски за двете съдебни инстанции, се е произнесъл извън предметните предели на това искане. Обжалваното определение, в частта, с която в полза на [фирма] е присъден адвокатски хонорар и за първата инстанция ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част- да бъде прекратено.
В останалата част, с която е присъдено заплатеното от [фирма] адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 850 лв., обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено. От представения договор за правна защита и съдействие от 15.04.2013 г., сключен между [фирма] и адвокат Д., е видно, че [фирма] е заплатил в брой на упълномощения адвокат сумата 850 лв. Възраженията на жалбоподателя И. за прекомерност не са направени до момента на приключване на съдебното заседание по съществото на спора, поради което не следва да се разглеждат.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА Определение №2334/21.10.2013 г. по т.д.№4088/2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнено въззивно решение №1403 от 05.07.2013 г. по т.д.№4088/2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав в частта, с която П. С. И. е осъден да заплати на [фирма] сумата над 850 лв. до пълния размер от 1700 лв. разноски по делото за първата инстанция, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА същото определение в останалата му част, а именно в частта, с която П. С. И. е осъден да заплати на [фирма] сумата 850 лв. разноски за въззивното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: