ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
София, 14.03.013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело №946/ 2012 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на В. П. П. като [фирма] със седалище-с. П., обл. В. Т. срещу решение № 192/21.05.2012 г. постановено по в.гр.д. №432/2012 г. на ОС-В.Т., В ЧАСТТА, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д. № 2537/2011 на РС-Велико Търново, с което е уважен искът на [фирма] предявен по реда на 422 ГПК срещу жалбоподателя за установяване на вземане в размер на 20 614,65 лева, за което е издадена заповед по чл.410 ГПК. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата не изпраща писмен отговор.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи наличие на хипотезата на чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и са налице изискванията на чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че между страните е било налице договорно правоотношение по продажба и доставка на фураж, по което ищецът е доставил количество фураж на ответника, за което са издадени съответните два броя фактури осчетоводени от страна на ответното дружество, включени в дневника за покупки за съответния период и върху тях е начислен ДДС. Отразяването на двете фактури в дневника за покупки за съответния месец, включването в справката-декларация по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея са преценени като обстоятелства манифестиращи категорично признание от страна на ответника на основанието за възникване на вземането и неговия размер. Съдът е счел за доказано на базата на показанията на разпитаните свидетели самото предаване на стоката на ответника, доколкото тези гласни доказателства кореспондират с горните счетоводни записвания и другите писмени доказателства. По изложените съображения, въззивният съд е счел исковата претенция с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ предявена по реда на чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 ГПК за основателна .
В изложението по чл. 284 ал.3,т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора два такива, които обобщено се свеждат до доказателственото значение на двустранно подписаната, осчетоводена от страна на длъжника, с ползван от последния данъчен кредит относно доказването възникване на основанието на вземане за възнаграждение, както и за това дали същите доказват самото предаване на стоката.
По този въпрос е налице богата и последователна практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК и задължителна за съдилищата. В същата се приема, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване, такова каквото е отразено в самата фактура / решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №166/26.10.2010 г. на ВКС по т.д.№991/2009 и Р №23 /07.02.2011 г. по т.д. №588/10 на ВКС, ТК, ІІ т.д./ Отговорът на въпроса даден от ВКС в цитираните съдебни актове напълно съвпада с този на състава на въззивния съд постановил обжалваното решение. Относно самия факт на предаване на стоката по делото са изслушани гласни доказателства, които са кредитирани, с оглед съответствието им със счетоводните записвания и другите писмени доказателства, и изводът за доказаността на този факт не е направен само на база самата фактура и нейното осчетоводяване. Ето защо и въпросът за доказателствения обхват на самата фактура и нейното осчетоводяване, относно установяване факта на получаване на стоката не е обуславящ изхода на спора, тъй като крайният резултат по него не би се променил от отговора му.
С оглед всичко изложено, липсва основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192/21.05.2012 г. постановено по в.гр.д. №432/2012 г. на ОС-В.Т.. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.