Определение по т.д. №1109/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр. София, 15.03.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1109/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. П. Б. ЕГН: [ЕГН] от[населено място] срещу решение №127 от 01.07.2010 г.на В. апелативен съд по гр.д. №247/2010 г., с което е потвърдено решение на ОС-Плевен постановено по гр.д.№463/09 по описа на съда, с което е отхвърлен установителният иск предявен по реда на чл.422 от ГПК на касатора срещу [фирма]-гр. София за дължимостта на сумата от 91 200 лева-обезщетение при прекратяване на договора за управление от 05.03.2009 г. и установяване действителността на уговорката в същия, на която се основава исковата претенция и в ЧАСТТА за уважаване на насрещния иск на [фирма]-гр. София с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 17 961,91 лева, представляваща разликата между определеното с решение на ОС на акционерите възнаграждение на И. П. Б. в качеството и на член на УС на дружеството ответник и действително заплатените на основание уговорката в договора суми.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска на касатора .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора се решават противоречиво в практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Прилага копия от три решения на ВКС и едно на АС-Пловдив, представляващи казуална практика на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация.
От страна на ответника [фирма]-гр. София е подадена насрещна касационна жалба, в която се обжалва същото решение на въззивния съд, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен насрещният иск на дружеството за сумата от 29 730,09 лева- претендирана като дължима от ищцата на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД представляваща сбора от цялото получено помесечно възнаграждение като член на УС на дружеството за периода м.10.2008 г. –м. 03.2009 г..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационните жалби са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че са налице процесуалните основания за предявяване на първоначалния иск по реда на чл.422 от ГПК и същият е допустим. Първовачалният иск е отхвърлен като неоснователен , поради преценката от съда, че наличната клауза в чл.8 ал.3 от сключения на 05.03.2009 г. договор с нот.заверка на подписите за възлагане на управление, на която ищцата като управител основава претенцията си за заплащане на обезщетение при прекратяването на договора в размер на 12 брутни заплати е нищожна , поради противоречие с добрите нрави. Съдът се основава на липсата на обвързване на договореното обезщетение с продължителността на упражняване от страна на ищцата на възложените й функции, поради което на практика последните са продължили само два-три месеца от датата на сключване на договора -05.03.2009 г. до датата на прекратяването му през м.май 2009 г., а се претендира обезщетение за прекратяването на договора в размер на 12 брутни заплати в размера на исковата сума.
За да отхвърли насрещния иск на дружеството-ответник срещу ищцата за сумата от 29 730,09 лева- претендирана като дължима от ищцата на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД представляваща сбора от цялото получено помесечно възнаграждение като член на УС на дружеството за периода м.10.2008 г. –м. 03.2009 г., съдът излага мотиви, че невнасянето от страна на ищцата-управител на дружеството [фирма]-гр. София на гаранция , съгласно чл.116 в ал.5 от ЗППЦК не може да и се вмени във виновно бездействие , респ. не представлява пречка за получаване на възнаграждение за периода на действие на договора, тъй като е налице виновно бездействие на самото дружество, което не е определило чрез своя надлежен орган: ОС на акционерите, размера на гаранцията и така е възпрепятствало внасянето й.
Съдът е уважил предявения като евентуален спрямо първия, втори насрещен иск на [фирма]-гр. София с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 17 961,91 лева, представляваща разликата между определеното с решение на ОС на акционерите възнаграждение на И. П. Б. в качеството и на член на УС на дружеството- ответник и действително заплатените на основание уговорката в договора суми. Мотивирал се, че доколкото уговорката в договора за размера на дължимото възнаграждение за периода , през който Б. е била член на УС е нищожна като противоречива с императивната норма на чл. 116 в от ЗППЦК, то същият размер следва да се определи на базата на определения от ОС на акционерите размер, в съгласие с цитираната законова разпоредба и разликата подлежи на връщане от ищцата-ответник по насрещния иск като получена при начална липса на основание.
По наличие на основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК на касационна жалба от страна на пълномощника на И. П. Б., настоящият състав на ВКС намира за установено следното:
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат като обуславящи правни въпроси : за правната природа на договора за възлагане на управление, за валидността на обезщетителната клауза при прекратяването му , за правния ефект на сделка сключена без представителна власт и за приложението на чл. 293 ал.3 от ТЗ.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва формулираните от жалбоподателя един или няколко правни въпроса да са от значение за изхода на спора. Такива се явяват въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. При тези критерии от така наведените правни въпроси обуславящ изводите на решаващия съд се явява само този за валидността на обезщетителната клауза. Тези за правната природа на договора за възлагане на управление, за правния ефект на сделка сключена без представителна власт и за приложението на чл. 293 ал.3 от ТЗ /приложим относно нищожност само поради опорочена писмена форма на търговска сделка/ са абсолютно несъотносими, тъй като атакуваното произнасяне на съда не се обуславя от техния отговор, което следва от съдържанието на обжалваното решение, възпроизведено по-горе.
По обуславящия въпрос за валидността на обезщетителната клауза при прекратяването на договора за възлагане на управление не се установява противоречие на обжалваното решение с единственото приложено като засягащо правния въпрос копие от съдебно решение № 1784/06.11.2001 г. на ВКС по гр.д. № 395/2001 г. на V г.о. . Така посочената съдебна практика от категорията на незадължителната такава не третира изобщо въпроса за нищожността на договора за управление като сключен в противоречие с добрите нрави. Следователно по този иначе съотносим към конкретния спор правен въпрос не се сочи съответната съдебна практика и не се обосновава наличието на основание за допускане до касация по т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК, поради което и касация не следва да се допуска.
По наличие на основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК на касационна жалба от страна на ответника [фирма]-гр. София, с която се обжалва същото решение на въззивния съд, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен насрещният иск на дружеството за сумата от 29 730,09 лева- претендирана като дължима от ищцата на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД представляваща сбора от цялото получено помесечно възнаграждение като член на УС на дружеството за периода м.10.2008 г. –м. 03.2009 г.:
Жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навежда оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а навежда единствено оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост . Тези оплаквания са от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №127 от 01.07.2010 г.на В. апелативен съд по гр.д. №247/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.