О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
[населено място], 15.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЕВГЕНИ СТАЙКОВ
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1553/2016г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1639/20.07.2015г. постановено по в.т.д. №1663/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено решение №1811/2.12.12014г. по т.д. №4816/2013г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI -2 състав.
В касационанат жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение по чл.281, т.З ГПК, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.2 и т.З ГПК.
Ответникът „Ф.“ в писмен отговор изразява становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.З ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът е сезиран с искове по чл.95, ал.1,т.1 и т.6 ЗАПСП от Сдружение за колективно управление на авторски и продуцентски права „Ф.“. С потвърденото от САС първоинстанционно решение, е признато за установено, че [фирма] чрез препредаване на 2.03.2013г. на филма „Козия рог“, на 22.09.2012г. на филма „Време разделно“ /Заплахата -1част / и на 29.09.2012г. на филма „Време разделно“ / Насилието -II част/ едновременно и в непроменен вид чрез включването им като част от програмата на Б. в кабелната мрежа на [фирма] и доставеното до крайните абонати на дружеството на филмите, извършва нарушение на авторските права на режисьора, сценаристи и оператора на филмите, рссп. техните наследници, по чл.18, ал.1 във вр. с ал.2, т.5 от ЗАПСП. Ответникът [фирма] е осъден да разгласи диспозитива на решението чрез публикация във в-к „Труд“ и в-к „ 24-часа“, както и чрез Канал 1 на Б. в часовия пояс 18ч.-22ч.
Софийският апелативен съд е приел за неоснователно възражението на въззивника за недоказаност на факта на препредаване на филмите. САС е извършил преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, като е мотивирал изводите си кои от доказателствата установяват твърдяните от ищеца факти за излъчване на филмите чрез кабелния оператор Близу. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.21 ЗАПСП за да обоснове съдържанието на „препредаване „ поради липсата на дефиниция на това понятие в ЗАПСП. Според съда налице е „препредаване“ когато произведението, обект на авторски права, се излъчва по кабел от друга организация, различна от радио – телевизионната, едновременно с излъчването му по безжичен път изцяло и в непроменен вид. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗАПСП в този случай е необходимо разрешение от „Ф.“. Съдът се е позовал и на чл.21, ал.5, изр. първо от с.з., съгласно която кабелните оператори са препращащи програмите на радиотелевизионните оператори. Според САС, когато в националното законодателство има разпоредби, от които може да се извлече съдържанието на понятието „препращане“, не следва да се прилагат разпоредбите на общностното право и доколкото тези разпоредби от националното законодателство в областта на авторското право не са в противоречие с общностното право. В подкрепа на изводите си, САС се е позовал на чл.8, ал.1 от гл.Ш на Директива 93/83/Е.. Ответникът е нарушил и разпоредбата на чл.35 ЗАПСП след като е извършил „препрадаване“ на произведенията по смисъла на чл.18, ал.2, т.6 от ЗАПСП, без съгласието на авторите на филмите за препредаване на произведенията по кабел, факт по който няма спор по делото.
По основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд, или решение на ВКС, постановени по реда на ГПК по същия правен въпрос, като препраща към две решения: 1. решение от 30.06.2014г., по адм.дело № 4131/2014г. на Административен съд – [населено място] и 2. решение на САС /от 30.11.2008г. по т.дело № 1092/2007г. /, без обаче на формулира материалноправен или процесуеалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т. 1 на TP ОСГТК № 1/2010 г./. В случая жалбоподателят препраща към отделни пасажи на решенията, което не означава изпълнение на задължението за формулиране на правен въпрос, като основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Както приема задължителното за съдилищата TP № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната, но може само да го уточни и конкретизира. Цитираните решения не обосновават и допълнителния селективен критерий. В т.2 на TP №1/20 Юг. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания, че решенията на административните съдилища не формират съдебна практика, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решението на САС е постановено при други факти, при действието на разпоредбите на чл. 21, ал.5 и чл. 91, ал.5 ЗАПСП ДВ бр. 99/2005г. , т.е. преди изменение на тези разпоредби с ДВ бр. 25/2011г., приложими към настоящия казус.
Дружеството – касатор поставя въпроси от значение за точното прилагане на закона: 1. В случай, че е представен частен документ -справка от трето лице – оспорен от страната, и страната която го е представила не е заявила, че се ползва от него, не е извършена проверка на истинността на документа, следва ли съдът служебно да постанови извършването на проверка на истинността на документа?; 2. Извършва ли процесуално нарушение съдът, в случай, че е представен частен документ – справка от трето лице – оспорен от страната, и страната която го е представила не е заявила, че се ползва от него, и съдът не е извършил проверка на истинността на документа, въпреки това съдът го ползва като доказателство и прави правни и фактически изводи от него и има ли този документ обвързваща доказателствена сила?; 3. Приложим ли е Закона за радио и телевизия за електронно съобщителните оператори, по смисъла на Закона за електронните съобщения или по отношение на тези оператори следва да намери приложение терминът „препредаване“ от Директива 93/83/ИЕО от 27.09.1993г.?; 4. Налице ли е препредаване на телевизионна програма от страна на български електронно съобщителен оператор, когато излъчващата организация на българско дружество и програмата е регистрирана в България по реда на Закона за радио и телевизия? 5. Налице ли е препредаване на телевизионна програма от страна на български електронно съобщителен оператор, на когато са отстъпени правата за разпространение на програмата, разполага със собствено оборудване за разпространение и предоставя тези права на друг електронно съобщителен оператор?
Първите два въпроса нямат съдържанието на обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси. Въззивният съд не е сезиран с оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по приложението на разпоредбата на чл.193 ГПК, поради което не е дължал произнасяне по тях.
По тези два въпроса, както и по въпросите от 3 до 5 настоящият състав на ВКС, ТК взе предвид дадените в т.4 на TP №1/20 Юг. на ОСГТК разяснения по тълкуването и прилагането на т.З на чл. 280, ал.1 ГПК. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материалноправен или процесуалноправен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика, възприета с решението на въззивния съд, с цел налагане на нова такава за преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както е в настоящия случай, без изложени аргументи, не може да обоснове извод за допустимост на обжалваното въззивно решение.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.З ГПК за допустимост на касационното обжалване.
На Сдружение за колективно управление на авторски и продуцентски права „Ф.“ адвокатско възнаграждение не се присъжда, тъй като не са представени доказателства такъв разход да е направен за касационната инстанция.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1639/20.07.2015г. постановено по в.т.д. № 1663/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.