4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
[населено място], 17.02. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 831 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение на Софийски градски съд, І ГО от 22.05.2012 г. по ч.гр.д. № 3000/2012 г., е оставена без уважение частната жалба на Н. Й. Н. от [населено място] срещу разпореждане от 11.11.2011 г. на Софийски районен съд, 25 с-в, постановено по гр.д. № 31955/2011 г., с което е върната исковата молба вх. № 31295/22.07.2011 г., предявена от Н. Й. Н. против [фирма] [населено място], като недопустима и е прекратено производството по делото по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК.
Недоволен от въззивното определение на СГС е жалбоподателят-ищец Н. Й. Н., който чрез процесуалния си представител адв. Г. С. от АК-С., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по предявения установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК.
В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение, инкорпорирано в частната касационна жалба, по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от процесуално естество, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният правен въпрос е за допустимостта на установителния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК като твърди, че постановеното въззивно определение противоречи на приетото в решение № 20 от 26.01.2010 г. по гр.д. № 4882/2008 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане за прекратяване производството по делото намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че производството по искова молба за оспорване истинността на документ е недопустимо, когато страната е пропуснала да го оспори във висящ исков процес по реда на чл. 193 ГПК или чрез инцидентен иск по чл. 212 ГПК, както и в случаите, при които ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос от частния касатор е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК, с което е преодоляна противоречивата съдебна практика, в т.ч. и посочената от частния касатор, а именно – ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 5/2012 г. Именно в съответствие с приетото в т. 1 и т. 3 от него, по поставения правен въпрос въззивният съд е приел, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, както и, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Тъй като по поставения процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, е налице задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното определение, същото не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд, І ГО, от 22.05.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 3000/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 60717 от 05.06.2012 г. на Н. Й. Н. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :