О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№156
гр. София, 18.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1169 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №825 от 19.12.2014 г. по в.т.д.№1298/2014 г. на АС Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решение №196 от 20.05.2014 г. по т.д.№896/2013 г. на ОС Пловдив в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 37 830 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2013 г., окончателно плащане по договор №137 от 25.07.2012 г. с предмет „изготвяне на прединвестиционно проучване за разработване на генерален план за транспортни маршрути за видовете транспорт на територията на [община]”, за която сума има и издадена от ищеца фактура №6 от 04.03.2013 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, първият от които доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. За предпоставките за уважаване на претенцията за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, включително за необходимостта да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване, уговорените съществени условия на договора и качественото и срочно изпълнение на задълженията му като изпълнител по договора. 2. Диспозитивен или императивен е характерът на нормата на чл.266, ал.1 от ЗЗД и ако е уговорено нещо различно от законовата разпоредба, то следва ли да се приеме, че е налице неизпълнение, ако се установи липсата на кумулативно предвидени в договора предпоставки за плащане на изпълнената работа. 3. След като е уговорено, че плащането се извършва при приемане на работата и представяне на фактура, неосчетоводяването й води ли до неоснователност на исковете.
Поддържа се, че решаването на първи и втори въпрос е в противоречие с разрешенията, дадени в практиката на съдилищата, съответно в решение №109 от 27.07.2004 г. по гр.д.№1425/2003 г. на ВКС, ГК, решение №586 от 03.11.2008 г. по т.д.№282/2008 г. на ВКС, ТК и решение №179 от 28.05.2004 г. по гр.д.№1466/2003 г. на ВКС, ГК, и в решение №492 от 31.10.2011 г. по т.д.726/2011 г. на АС Пловдив, решение от 03.10.2012 г. по гр.д.№369/2012 г. на ОС Видин и решение №3838 от 18.10.2013 г. по гр.д.№20063/2012 г. на РС Пловдив, а по отношение на трети въпрос – селективното основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] е изправна страна по обвързващия страните договор №137 от 25.07.2012 г. с предмет „изготвяне на прединвестиционно проучване за разработване на генерален план за транспортни маршрути за видовете транспорт на територията на [община]” – изпълнил е възложената му с договора работа в уговорения срок, същата е била приета без възражения от ответника с предавателен протокол от 04.03.2013 г., а протоколът и фактурата за дължимото за работата възнаграждение, издадена от ищеца, са били подписани от упълномощен от възложителя представител. В този смисъл е счел, че са налице, както предпоставката на чл.266 от ЗЗД, така и уговорката на чл.5, ал.3 от договора за извършване на плащането след представяне на фактура, като е намерил за неотносимо за спора обстоятелството, че фактурата не е осчетоводена от ответника, тъй като извършването на осчетоводяване не е част от задълженията по договора.
С оглед изложените в решението мотиви, настоящият състав намира, че първият от поставените въпроси е обусловил решаващата воля на съда, възприел становище, че по делото са установени предпоставките за уважаване на иска по чл.266, ал.1 от ЗЗД – изправността на ищеца изпълнител по договора за изработка, приемането без възражение от ответника възложител на възложената работа и липсата на заплащане от страна на възложителя на уговореното възнаграждение, въпреки представянето от ищеца на фактурата, предвидена в разпоредбата на чл.5, ал.3 от договора. В случая обаче не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е изцяло в съответствие с разрешението в цитираното от касатора решение №586 от 03.11.2008 г. по т.д.№282/2008 г. на ВКС, ТК /останалите посочени в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК решение №109 от 27.07.2004 г. по гр.д.№1425/2003 г. на ВКС, ГК и решение №179 от 28.05.2004 г. по гр.д.№1466/2003 г. на ВКС, ГК се отнасят до въпросите за обезщетение за неизпълнение на договорно задължение/, според което изпълнителят следва да докаже изпълнение на поръчаната работа, съобразно договореното, а поръчващият – да заплати възнаграждение за приетата работа. В този смисъл по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, като за пълнота е необходимо да се посочи, че обосноваността на фактическите изводи на въззивния съд е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по останалите поставени въпроси. Както бе посочено, в решението, в съответствие с тезата на касатора /за необходимост от наличие на кумулативно предвидените в договора предпоставки за заплащане на изпълнената работа/, изрично е прието, че заплащане на възнаграждение се дължи, тъй като е изпълнена и възприетата от страните в чл.5, ал3 от договора предпоставка за заплащане на възнаграждението по договора за изработка – представяне от ищеца на ответника на фактура. От друга страна неосчетоводяването на тази фактура от ответника, е прието за неотносимо към изхода на правния спор, респективно и третият от поставените въпроси не е обусловил решаващата воля на въззивния съд.
С оглед изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №825 от 19.12.2014 г. по в.т.д.№1298/2014 г. на АС Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решение №196 от 20.05.2014 г. по т.д.№896/2013 г. на ОС Пловдив в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 37 830 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2013 г., окончателно плащане по договор №137 от 25.07.2012 г. с предмет „изготвяне на прединвестиционно проучване за разработване на генерален план за транспортни маршрути за видовете транспорт на територията на [община]”, за която сума има и издадена от ищеца фактура №6 от 04.03.2013 г.
ОСЪЖДА @@30@[ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК], сумата от 2 500 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.