– 7 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
гр. София 21.02.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 26.09.2018 (двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1866 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5808/59 454 от 29.12.2018 година, подадена от „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място], срещу решение от 22.12.2017 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 415/2017 година, както и насрещна касационна жалба с вх. № 937/60 599 от 06.03.2018 година, подадена от К. П. И. и Б. Ц. И., срещу същото решение.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Монтана е изменил частично първоинстанционното решение № 11/24.02.2017 година на Районен съд Монтана, постановено по гр. д. № 2132/2016 година, като „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място], на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, е осъдено да заплати на К. П. И. и на Б. Ц. И. сумите от 60 000.00 лева на всеки един от двамата, представляваща обезщетение за претърпени от тях, вследствие на смъртта на сина им П. Б. Ц., настъпила при реализирана на 03.09.2016 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 03.09.2016 година до окончателното заплащане, като в останалата част до пълните претендирани размери от по 150 000.00 лева исковете са отхвърлени.
В подадената от „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете по чл. 200, ал. 1 от КТ на К. П. И. и Б. Ц. И. да бъдат уважени до размера на по 12 000.00 лева за всеки един от двамата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. П. И. и Б. Ц. И. са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение от 22.12.2017 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 415/2017 година в обжалваната от „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 02.01.2018 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 5808/59 454 от 29.12.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
В подадената от К. П. И. и Б. Ц. И. насрещна касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в частта му, с която предявените от тях срещу „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] искове по чл. 200, ал. 1 от КТ са отхвърлени за разликата между 60 000.00 лева и 120 000.00 лева, за всеки един от тях и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени за сумите от по 120 000.00 лева за всеки един от двамата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. П. И. и Б. Ц. И. твърдят, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по насрещната касационна жалба „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение от 22.12.2017 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 415/2017 година в обжалваната от „К. П. И. и Б. Ц. И. част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
К. П. И. и Б. Ц. И. са получили преписи от касационната жалба на „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] на 07.02.2018 година, като подадената от тях насрещна касационна жалба е с вх. № 937/60 599 от 06.03.2018 година, като е подадена по пощата на 0203.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 287, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Третото лице помагач на страната на „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място], а именно „Чез Разпределение България” АД [населено място] не е изразило становище както по първоначалната касационна жалба, така и по насрещната такава.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Монтана е приел за установено, че К. П. И. и Б. Ц. И. са родители на починалия на 03.09.2016 година, вследствие на трудова злополука П. Б. Ц.. Последният съд датата на смъртта си работил по трудов договор в „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] като заемал длъжността, „монтьор, електронно телекомуникационно оборудване”. Работодателят имал договор за изграждане, отстраняване на проблеми и поддръжка на кабелни интернет мрежи с „НЕТ-СЪРФ.НЕТ” ООД [населено място]. Около 19:30 часа, на 03.09.2016 година в [населено място], в[жк], на електрически стълб, находящ се на кръстовището на улиците О. и „К.” П. Б. Ц., заедно със своя колега С. Й. К., работили по отстраняване на авария. За отстраняване на повредата било нужно да се осигури достъп до кутията на „НЕТ-СЪРФ.НЕТ” ООД [населено място], която била монтирана на електрически стълб на височина около 5.00 метра. За целта П. Б. Ц. многократно се качвал и слизал по преносима стълба, която била подпряна на електрическия стълб. При това никой не прикрепял стълбата в долния й край. При едно от поредните си изкачвания по стълбата, за да закачи кабела с отстранена неизправност по него към кутията на „НЕТ-СЪРФ.НЕТ” ООД [населено място] Б. Ц. се докоснал до намиращ се на около 50.00 сантиметра под кутията силов кабел за въздушно окачване, който бил с нарушена изолация и бил прикрепен към електрическия стълб с обтяжка от обикновена тел. Кабелът бил поставен там от живущи в съседна къща граждани, с цел неправомерно използване на електроенергия. П. Б. Ц. се докоснал до кабела с горната част на ръката си-с подраменната област. В този момент той бил облечен с тениска, дънки и маратонки, като не носил задължителното и получено от него защитно облекло-обезопасителен колан, диелектрични обувки и ръкавици, каска. П. Б. Ц. попаднал под високо електрическо напрежение от 235-240 V. В следствие на токовия удар получил обгаряния по тялото и паднал от стълба от височина около 5.00 метра. На място му е оказана първа помощ от С. Й. К. и е транспортиран до МБАЛ-Монтана. Въпреки положените усилия от спешния медицински екип, П. Б. Ц. починал от електротравма-остра сърдечна и дихателна недостатъчност, предизвикана от електрокуцио/поражение от електрически ток, вследствие на преминаването му през центровете на сърдечната и дихателната дейност в човешкото тяло и разстройване на функциите им. Злополуката била призната за трудова с протокол № 15/21.09.2016 година на ТП Монтана на НОИ С..
С оглед на така установената фактическа обстановка съставът на Окръжен съд Монтана е приел, че са налице предпоставките по чл. 200 от КТ за ангажиране на отговорността на „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] за причинените на К. П. И. и Б. Ц. И. вследствие на смъртта на сина им П. Б. Ц. неимуществени вреди. Прието е, че от заключенията на изслушаните по делото съдебнопсихиатрична и съдебно-психологическа експертизи се установява, че преди на злополуката К. П. И. и Б. Ц. И. били в състояние на емоционално равновесие без установени отклонения изцяло в психичния статус. След злополуката настъпила рязка промяна в състоянието им, имало негативен социален резонанс с емоционални и волеви нарушения. Установена била тревожност и депресивна реакция. Това състояние на двамата родители се квалифицирало в М. 10 като първоначална реакция на стрес до първите двадесет дни, която винаги предшествала последващата протрахирана депресивна реакция. От показанията на разпитания свидетел Ц. Б. Ц.-брат на починалия, се установявало, че родителите му преживяват изключително тежко смъртта на своя син, починал само на двадесет и седем години, изживяват тежки емоционални болки. Към момента били затворени, не контактували с други хора, дори и роднини. Стремежът към положителни емоционални преживявания им били чужди. Основавайки се на тези данни съставът на Окръжен съд Монтана е приел, че размерът на обезщетението за претъпени от К. П. И. и Б. Ц. Илиев неимуществени вреди следва да бъде определен по 120 000.00 лева за всеки от тях.
Съставът на Окръжен съд Монтана е приел за основателно възражението на „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място], че е налице съпричиняване от страна на П. Б. Ц. за настъпилата трудова злополука, завършила със смърт. От приетите по делото писмени доказателства се установявало, че преди злополуката пострадалият е бил подходящо обучен, инструктиран за работата и са му били осигурени нужните за безопасна дейност лични предпазни средства-диелектрични обувки и ръкавици, обезопасителен колан, каска. Към момента на злополуката той обаче не ги носил. Установено било, че П. Б. Ц. е завършил професионална гимназия по електротехника, с професионална подготовка по: здравословни и безопасни условия на труд, електрически измервания, електрически монтаж и демонтаж, токозахранващи устройства и други, което налага извода, че той имал нужните знания и умения за работа с електричество. Също така му бил проведен както първоначален, така и периодичен инструктаж. Освен това, преди започване на работата по отстраняване на повредата, П. Б. Ц. не бил извършил задължителната предварителна проверка за офазяване около кутията. Преди да предприеме отстраняване на повредата, той следвало да установи риска от открити електрически проводници и устройства в областта на работата си, да работи със закопчано работно облекло, при осигурена безопасност от падане чрез подходящо оборудване, лични предпазни средства и задължително използване на обезопасителен колан. Имало голяма вероятност, ако П. Б. Ц. бил със съответните предпазни средства резултата от злополуката да е различен и да не се стигне до летален изход. С оглед на това съставът на Окръжен съд Монтана е приел, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, като е определил 50 % съпричиняване от страна на П. Б. Ц., поради което е приел, че исковете са основателни за сумите от по 60 000.00 лева за всеки един от К. П. И. и Б. Ц. И..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] поставя правните въпроси за това необходимо ли е да има съответствие между действителния принос на пострадалия работник/служител за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ и какъв следва да е определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат, не следва ли приложения процент принос да бъде над 50 % в определени случаи, предвид събраните по делото доказателства; за това какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД при настъпила трудова злополука с работник/служител, следва ли съдът да обсъди поотделно и да вземе предвид всички факти и обстоятелства по конкретния случай, в това число социалните и икономическите условия в страната към датата на настъпване на събитието, както и следва ли съдът да съблюдава вече установените в съдебната практика и от ВКС критерии за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства. Изложени са съображения, че по тези три въпроса обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложените към изложението съдебни решения, поради което е налице предвиденото в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на решението до касационен контрол.
Не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение на Окръжен съд Монтана по така посочените три въпроса. Въззивният съд не е приел, че не трябва да има съответствие между действителния принос на пострадалия при трудовата злополука работник, в случаите, когато той е допуснал груба небрежност и определения от съда размер на съпричиняването на вредите. Какъв обаче ще е точният размер на този принос зависи от всеки конкретен случай и се преценява от съда с оглед на всички установени по делото факти и събрани по същото доказателства. В определени случаи е възможно приносът на пострадалия работник за настъпването на вредоносния резултат да е по-голям от този на работодателя, но дали това е така е въпрос на конкретна преценка в съответното производство за обезщетение на вредите. В случая въззивният съд съобразявайки се с установената съдебна практика е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е определил и конкретния принос на П. Б. Ц. за настъпване на вредоносния резултат. Наведените от „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] доводи във връзка с първия от поставените въпроси, сочат на това, че дружеството оспорва правилността на определения от съда размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П. Б. Ц.. Тези твърдения обаче представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК и съгласно дадените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана. Такова обжалване не може да бъде допуснато и по отношение на другите два въпроса тъй като така както са формулирани същите представляват конкретни оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК срещу правилността на въззивното решение. При постановяването на същото съдебният състав е съобразил установената практика за това въз основа на какви критерии се определя обезщетението за неимуществени вреди, както и със задължението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да постанови решението си въз основа на всички установени по делото факти и след тяхната съвкупна преценка със събраните м производството доказателства.
Освен по горните въпроси в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] е поискало обжалваното решение на Окръжен съд Монтана да бъде допуснато до касационен контрол и по отношение на въпросите за това представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила и същевременно възпрепятства ли изясняването на въпроса за обективната истина по случая двукратния отказ на съда в производството по чл. 200, ал. 1 от КТ да спре производството до приключването на досъдебното производство във връзка със смъртта на П. Б. Ц., както и отказът на съда да изиска и приложи в цялост прокурорската преписка и ДП по същото производство и за това правилно ли при искове по чл. 200, ал. 1 от КТ и когато в хода на съдебното производство работодателят е провел пълно и главно доказване на проявената груба небрежност от работника, като е доказал, че единствената причина за настъпване на вредоносния резултат е именно поведението на пострадалия работник, съдът позовавайки се на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ да разпределя в процентно съотношение отговорността между работника и работодателя, вместо да отхвърли изцяло предявения срещу работодателя иск. Излагат се съображения, че по отношение на тези два въпроса обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Тези допълнително формулирани два въпроса както и останалите не обуславят допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Съществува установена практика съгласно, която отговорността по чл. 200, ал. 1 от КТ е обективна такава и работодателят носи отговорност за настъпилите от трудовата злополука вреди, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Работодателят се освобождава от тази си отговорност само в случаите по чл. 201, ал. 1 от КТ, т. е. когато пострадалият е причинил умишлено увреждането. Затова в случаите, когато наказателното производство-досъдебно или съдебно-има за цел да установи действителния причинител на вредите същото е без значение да изхода на воденото срещу работодателя гражданско производство по чл. 200, ал. 1 от КТ, поради което и първото не обуславя второто и не е основание за спирането му. То би имало значение за евентуалното ангажиране на регресната отговорност на прекия причинител на вредите от страна на платилия обезщетението работодател, която отговорност обаче е извън предмета на производството по чл. 200, ал. 1 от КТ. Последното би било обусловено от воденото наказателно производство-досъдебно или съдебно само в случаите, когато вредата е причинена изцяло от действията на пострадалия при трудовата злополука и се твърди, че тези действия покриват и състава на умишлено престъпление, в който случай установяването на този факт с влязла в сила присъда, която по силата на чл. 300 от ГПК, ще е задължителна за гражданския съд, ще е от значение за евентуалното освобождаване на работодателя от отговорност по реда на чл. 201, ал. 1 от КТ. В конкретния случай обаче с оглед на смъртта на П. Б. Ц. тази хипотеза е невъзможна и работодателят може да се освободи от отговорността си само ако с допустимите от закона доказателства установи, че трудовата злополука е настъпила изцяло поради действията на пострадалия работник и че тези действия са били умишлени. Ако последното не бъде установено то работодателят не може да се освободи от отговорност дори и злополуката да е настъпила изцяло поради действия на пострадалия, а може само да ограничи отговорността си по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ, в случай на допусната от пострадалия груба небрежност. Обжалваното решение е съобразено с тази практика, поради което и не следва да бъде допускано до касационно обжалване по тези два въпроса.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение от 22.12.2017 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 415/2017 година по подадената срещу него от „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] касационна жалба с вх. № 5808/59 454 от 29.12.2018 година и такова не трябва да се допуска. С оглед на това подадената от К. П. И. и Б. Ц. И., срещу решение от 22.12.2017 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 415/2017 година, насрещна касационна жалба с вх. № 937/60 599 от 06.03.2018 година не следва да бъде разглеждана.
С оглед изхода на спора „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място] ще трябва да заплати на адвокат Н. Н. Д. от АК Шумен сумата от 3410.00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2017 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 415/2017 година.
ОСЪЖДА „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място], [улица] да заплати на адвокат Н. Н. Д. от АК Шумен, с адрес [населено място], [улица], сумата от 3410.00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „СВ-НЕТ” ЕООД [населено място], а именно „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД [населено място], [улица].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.