О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 24.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа ч.гр.д. № 82 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 257, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Т. Я. К. от [населено място], с която на основание чл. 255, ал. 1 ГПК се твърди, че процесът между страните продължава единадесет години и с многократните си възражения длъжникът успял да забави решаването на делата в продължение на три години в първата инстанция и четвърта година във въззивната; основният спор за дължимостта на вземането е решен окончателно, исканията на длъжника да се спре изпълнителното дело са отхвърлени и исканията продължават, но въззивният съд не прекратява делото и оставя длъжника да се подиграва с молителя и съда. Иска се ВКС да определи прекратяване на делото – окончателно, като това определение да бъде задължително за апелативния съд и да се определи срок, в който и апелативният съд да се произнесе за окончателното прекратяване на делото и в който срок документацията да бъде предадена на частния съдебен изпълнител.
След преценка на искането на Т. К. и предвид данните по делото, съдът намира, че то е неоснователно.
По искане на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски по решението на въззивния съд за възнаграждението на адвоката, предоставил помощ, с определение без номер от 5 декември 2011 г. по в.гр.д. № 747 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2009 г. въззивният съд осъдил И. Г. К. от [населено място], Софийска област, да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 250 лева. Съобщението за това определение е получено от К. на 6 януари 2012 г. и в едноседмичния срок според чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба до ВКС против определението. На 20 януари 2012 г. съдът оставил жалбата без движение с указание в едноседмичен срок да се внесе държавна такса от 15 лева по сметка на ВКС. Съобщение за постановеното разпореждане е изпратено до К. на 21 януари 2012 г. Молбата за определяне на прекратяване на делото и определяне на срок апелативния съд да прекрати делото, както и за определяне на срок за изпращане на документацията на частен съдебен изпълнител, е постъпила в съда на 30 януари 2012 г. В становището си по молбата съдът сочи, че частната жалба е оставена без движение и до 1 февруари 2012 г. не са отстранени недостатъците й; очевидно молбата за прекратяване на производството не може да се удовлетвори.
При посочените обстоятелства следва да се приеме, че не е налице неизвършване своевременно на определено процесуално действие от страна на въззивния съд. Съобразно датите на постъпилите искания за съответни действия от страна в производството и от други лица по задължения във връзка с него (това на Националното бюро за правна помощ), съдът е действал в разумни срокове. Ищецът К. е използвал процесуалните си възможности да обжалва акт на съда. Изтичането на време между постановяването на определението от 5 декември 2011 г. и действията по администрирането на жалбата в никакъв случай не може да се определи като неизвършване своевременно на действие от страна на съда, защото при администрирането на съответните жалби следва да се съблюдават процесуалните изисквания на ГПК, което и съдът е сторил.
Съдът не може в никакъв случай да препятства правото на коя да е от страните по спора да се възползва от дадените й възможности по процесуалния закон да обжалва съдебните актове или да прави други искания в съответствие със съдопроизводствените правила. Затова е и правно невъзможно да се удовлетвори искането на молителя К. подадените от противната страна жалби да се смятат за неподадени (каквото е по същината си искането му), както и да се даде задължителен срок за въззивния съд окончателно да прекрати делото и да изпрати документацията на частен съдебен изпълнител, след като някоя от страните не е изчерпила предвидения от закона ред за осъществяване на правата си пред съда.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. Я. К. от [населено място] за установяване на необосновано забавяне по в.гр.д. № 747 по описа на апелативния съд в гр. София за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: