О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр.София, 28.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4136 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Ц. против решение № 177 от 31.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 238 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение № 145 от 10.03.2016 г. по гр.д. №389 по описа за 2016 г. на Врачанския районен съд в частите, с които са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от касатора против [фирма].
Касаторът твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е решението, постановено срещу правосубектно юридическо лице-правоприемник по закон на прекратено чрез преобразуване на правната форма търговско дружество, ако исковата молба е била насочена срещу прекратеното с преобразуването дружество?
2. Може ли първоинстанционният съд служебно да конституира като страна в процеса правоприемника на прекратеното чрез промяна на правната форма дружество?
Според касатора въззивното решение противоречи по първия въпрос на разрешението, съдържащо се в решение № 116 от 18.06.2015 г. по т.д. №484/2014 г. на Първо Т.О. на ВКС, а по втория-на указанията, дадени в решение № 777 от 11.01.2011 г. по гр.д. №329/2010 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 267 от 8.4.2010 г. по гр.д. № 397/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е завел на 25.11.2015 г. искова молба срещу [фирма] за отмяна на уволнението му, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа. В отговора на исковата молба ответното дружество е възразило, че исковете са недопустими, тъй като преди датата на подаване на исковата молба търговското дружество било заличено като събирателно дружество поради преобразуването му в друга правна форма-дружество с ограничена отговорност. Врачанският районен съд е оставил без уважение това възражение, приемайки че следва да съобрази промяната на правната форма в хода на делото, като в крайна сметка е постановил решение, с което е уважил исковете спрямо дружеството с ограничена отговорност. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение със съображението, че преди завеждане на исковата молба ответното дружество е загубило своята правосубектност поради преобразуването му чрез промяна на правната форма и превръщането в друг вид дружество. Според този съд преобразуващото се дружество е престанало да съществува в правния мир по силата на разпоредбата на чл.264, ал.1, изречение трето от ТЗ, а ищецът на свой ред не е предприел правни действия по конституиране на новоучреденото дружество посредством изменение на иска.
Тези мотиви на въззивния съд относно недопустимостта на първоинстанционното решение противоречат по първия въпрос на касатора на решение № 116 от 18.06.2015 г. по т.д. №484/2014 г. на Първо Т.О. на ВКС. В това решение е прието, че съдът не трябва да прекрати производството и да обезсили първоинстанционното решение, а е длъжен да съобрази преобразуването на дружеството посредством промяната на правната форма, макар това преобразуване да е извършено преди завеждане на исковата молба. Изводите на въззивния съд, че е било необходимо ищецът да предприеме действия по конституирането на нов ответник на свой ред противоречат на разрешението на втория въпрос, дадено в цитираната от касатора съдебна практика за служебното конституиране на надлежния ответник. Ето защо следва на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК да се допусне касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд по поставените от касатора въпроси.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 31.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 238 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение № 145 от 10.03.2016 г. по гр.д. №389 по описа за 2016 г. на Врачанския районен съд в частите, с които са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от В. К. Ц. против [фирма].
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: