О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
С. 29.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1033 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 13.05.11г. по гр.д.№6253/10г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решението от 10.11.09г. по гр.д.№27969/06г. на Софийски районен съд, е уважен частично предявеният от О. С. Р. и И. С. Р. срещу М. А. Д., като правоприемник на А. М. Д., иск по чл.109 от ЗС – ответникът е осъден да възстанови преградната стена между апартамента на партерния етаж в сградата на вх.Б на [улица], [населено място] и коридора на входа към двора, както и да възстанови целостта на водопроводната и канализационна инсталация в северната част от сградата, като постави липсващите на територията на избеното помещение в сградата, прилежащо към апартамента на партерния и първия надпартерен етаж, хоризонтални свързващи водопроводни тръби и част от вертикалния канализационен щранг.
Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на идеални части от втория надпартерен етаж в сградата на [улица], вх.Б, на избено помещение с площ от 10 кв.м., както и на идеални части от дворното място, а ответникът – на партерния и първия надпартерен етаж от същата сграда, на прилежащо избено помещение с площ от около 15 кв.м. и на идеални части от дворното място.
Без разрешение на техническите власти ответникът е премахнал стената, явяваща се северна граница на апартамента му на партерния етаж, като по този начин е приобщил към него външния коридор, заключен между съборената стена и северната калканна стена, през който коридор се е влизало от улицата във вътрешния двор. Прието е също, че в мазето на ответника липсват част от тръбите на ВиК, поради което в сградата няма действаща водопроводна и канализационна инсталация.
От правна страна е прието, че събарянето на външната северна стена в партерния апартамент на ответника, както и приобщаването на външния коридор към този апартамент, представлява неправомерно въздействие върху правото на собственост на ищците върху общите части на сградата. Премахването на част от водопроводната и канализационна инсталация засяга правото на собственост на ищците върху тези общи части, а освен това препятства пълноценното ползване на техния апартамент. Дори инсталациите да са били прекъснати преди праводателят на ответника да закупи собственост в сградата, искът по чл.109 от ЗС е основателен, доколкото ответникът поддържа в имота си противоправното състояние, изразяващо се в нарушаване на целостта на общите части.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника. По отношение на приобщения към апартамента му коридор той се позовава на обстоятелството, че по проекта на сградата такъв коридор не съществува. Обособяването му се е наложило впоследствие като сервитут – за осигуряване на достъп до по-старата сграда в същото дворно място през по-новата сграда, на която сегашни собственици са страните. Счита, че това по никакъв начин не засяга правата на ищците като собственици на етаж от новата сграда. Счита също, че коридорът не е станал обща част на сградата, тъй като няма данни за прехвърляне на собственост. По отношение на ВиК инсталацията той счита, че възстановяването и е задължение на всички етажни собственици, а не само негово. Позовава се на протокол на общото събрание на етажната собственост от 2005г., представен по делото, с който е взето решение за възстановяване на инсталацията. Освен това счита, че решението, с което е осъден да възсатнови тази инсталация, е неизпълнимо, тъй като той няма достъп до спирателния кран, който се намира в по-старата сграда, от която той не притежава собственост.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали за уважаването на иск по чл.109 от ЗС е достатъчно да е извършено незаконно строителство, или е нужно то да засяга правото на собственост на ищците. Твърди, че по този въпрос има противоречива съдебна практика, но не може да я представи.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се поддържа по два въпроса – за “разглеждане на приоритета на ЗУЕС над ЗС” – доколкото въззивният съд не възприел решението на ОС на ЕС за възстановяване на ВиК инсталацията като задължително, както и за “невъзможността на осъдения ответник да изпълни съдебното решение” – във връзка с обстоятелството, че спирателният кран се намира в съседната сграда.
Ответниците в производството О. С. Р. и И. С. Р. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Оплакванията в касационната жалба не са свързани пряко с първия въпрос, който се поставя в изложението към нея – дали за уважаването на иск по чл.109 от ЗС е достатъчно да има незаконно строителство, или е необходимо освен това то да съставлява пречка за ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост. По този въпрос принципната позиция на съда и на жалбоподателя не се разминава – че втората предпоставка е необходима. Въззивният съд е уважил частично иска по чл.109 от ЗС не защото счита, че незаконното строителство само по себе си е достатъчно, а защото освен това то засяга правото на собственост на ищците. Несъгласието на жалбоподателя с последния извод не може да се разгледа от ВКС в настоящата фаза на касационното производство. След като липсва касационно оплакване срещу принципния отговор на въззивния съд по поставения правен въпрос, по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Вторият въпрос е за „разглеждане на приоритета на ЗУЕС над ЗС“. По този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване. Той е насочен към реализиране на идеята на жалбоподателя по реда на чл.109 от ЗС да приведе в изпълнение решение на общо събрание на ЕС за ремонт на общи части на сградата, като съдът „задължи и двете страни да възстановят процесните ВиК щранг и преградна стена съобразно притежаваните от тях дялове“. Такъв един резултат е недопустим и не е необходимо това да се изяснява по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. ЗУЕС и ЗС уреждат различни обществени отношения и не може да се поставя въпрос за приоритет на единия закон над другия. Поставянето на такъв въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос – за “невъзможността на осъдения ответник да изпълни съдебното решение”. Въпросът не сред тези по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е свързан с основателността на предявения иск по чл.109 от ЗС. Той не обуславя решението на съда по правния спор, а е въпрос на изпълнението на това решение. Затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Не може да се откаже уважаването на иска по чл.109 от ЗС само поради обстоятелството, че ВиК инсталациите на процесната сграда и на долепената до нея по-стара сграда в същия имот са свързани, както и че спирателният кран е общ и се намира в по-старата сграда. Действително, при изпълнение на влязлото в сила решение може да се наложи осъществяване на съдействие от трети лица за осъществяване на достъп до спирателния кран, но това не е въпрос, който може да бъде преценяван при разглеждане на основателността на иска по чл.109 от ЗС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.05.11г. по гр.д.№6253/10г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: