О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 29.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….…………………..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2856 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 13280/27.VІІ.2017 г. на [фирма]-София, подадена против имащата характер на определение част от решение № 1402 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 19.VІ.2017 г., постановено по гр. дело № 1250/2017 г., с която е била оставена без уважение частна въззивна жалба на търговеца срещу първоинстанционното определение № 26843/15.ХІ.2016 г. на СГС, ГК, с-в І-10, по гр. дело № 4508/2014 г. С последното, при отчитане на обстоятелството, че надлежното намаляване на прекия иск срещу застрахователя за неимуществени вреди е станало по повод приспадане на извършеното от застрахователя в хода на процеса частично плащане, СГС е отказал да измени решението си в частта му за разноските – посредством претендираното завишаване размера на веднъж присъденото в полза на [фирма] юрисконсултско възнаграждение от 2 954.06 лв. с още 70 031 лв. /седемдесет хиляди тридесет и един лева/.
Оплакванията на застрахователя настоящ частен касатор са както за необоснованост, така и за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част относно разноските /имаща характера на определение/ както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това дружеството претендира касиране на атакувания въззивен съдебен акт и постановяване на определение от настоящата инстанция, с което молбата по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК да бъдела уважена изцяло, като заедно с този резултат бъде присъденото и дължимото за настоящето частно касационно производство юрисконсултско възнаграждение.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба застрахователят неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си /имаща характера на определение/ САС се е произнесъл по следните три правни въпроса:
1./ „Има ли право ответникът да получи от ищеца разноските, които е сторил в производството по делото преди десезирането на съда чрез намаляване размера на исковете, направено от ищеца в последното по делото открито съдебно заседание?”;
2./ „Как следва да се определи дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по предявения от ищеца иск в прекратената му (намалена) част при действието на чл. 78, ал. 8 ГПК преди изменението в ДВ, бр. 8 от 24.І.2017 г. – на база размера на намалението на иска /както изрично предвижда правилото на ал. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ или на база особеностите на самия съдебен процес, вкл. продължителност на процеса, извършени процесуални действия и начина на участие на страните в делото?”;
3./ „Компетентен ли е съдът, който разглежда претенцията на страната за разноски при намален иск, да преценява по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК дали възнаграждението отговаря на правната и фактическа сложност на делото, когато исканият размер съответства на минимума, под който възнаграждението не може да се намалява?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация А. К. С. от София писмено е възразил по основателността на частната касационна жалба на застрахователя досежно претендираното юрисконсултско възнаграждение, навеждайки доводи за това, че тя била „абсолютно безпочвена, лишена от каквато и да е логика и в разрез с разпоредбите както на материалния, така и на процесуалния закон”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, с който на дружеството настоящ частен касатор е било отказано изменение – по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, на първоинстанционното решение от 17.ІХ.2016 г. в частта му за разноските, присъдени в полза на [фирма], а именно сумата 2 954.06 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и четири лева и шест стотинки), Софийският апелативен съд е приел, че първоначално предявеният от С. пряк иск срещу застрахователя е бил веднъж увеличен десетократно, но – съобразно процесуалното правило на чл. 214, ал. 1, изр. 3-то, предл. 1-во ГПК, надлежно е бил намален на 183 300 лв. и затова присъдената на дружеството настоящ частен касатор сума за направените в първоинстанционното производство пред СГС разноски се явява съразмерна с отхвърлената част „от иска”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай обаче и трите правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба, са с изцяло хипотетичен характер, т.е. те не са били предмет на произнасянето на САС с атакуваното в настоящето частно касационно пр-во определение. Съставът на САС не е излагал съображения за прекомерност на дължимото на [фирма] адвокатско възнаграждение, нито е отчитал някакви особености на съдебния процес”, а е съобразил стриктно относимите към датата на постановяване на първоинстанционното решение редакции както на ал. 8 на чл. 78 ГПК, но също и редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесното минимално адвокатско възнаграждение /извън внесеният от застрахователя депозит в размер общо на 400 лв. за възнаграждение на вещи лица/ е било действително определено на база „отхвърлената част на иска”, възлизаща на 83 333.33 лв. Останалото е въпрос на граматическо тълкуване на съдопроизводственото правило на чл. 78, ал. 3 in fine ГПК, респ. във връзката му с ал. 8 на чл. 78 ГПК. Както е въпрос на систематично тълкуване на приложимата към процесния случай разпоредба на чл. 214, ал. 1, изр. 3-то, пр. 1-во ГПК във връзката й с текстовете на чл. чл. 232 и 233 ГПК за прекратяване на делото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1402 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 19.VІ.2017 г., постановено по гр. дело № 1250/2017 г. в имащата характера на определение негова финална ЧАСТ, с която е била оставена без уважение частната въззивна жалба (с вх. № 157658/6.ХІІ.2016 г.) на [фирма]-София срещу постановеното в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК първоинстанционно определение № 26843/15.ХІ.2016 г. на СГС, ГК, с-в І-10, по гр. дело № 4058/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2