О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр.София, 03.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7196/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Е. Т. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 101 от 03.07.2014 г. по гр.д.№ 265/ 2014 г., с което е частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 967/ 2013 г. и по този начин П. на Р. Б. (П.) и С. д. на в. р. – С. са осъдени да заплатят солидарно на жалбоподателката на основание чл.2 ЗОДОВ сумата 3 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до 30 000 лв искът е отхвърлен, а изцяло е отхвърлен искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер 25 889,99 лв.
Жалбоподателката атакува решението в частта, отхвърляща исковете. Ответниците по делото – П. на Р. Б. и С. д. на в. р. – не са оспорили същото в частта, в която искът е уважен и в тази част въззивният съдебен акт следва да се счита влязъл в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са изложени доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствата и за необоснованост на фактическите му констатации. При условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС от изложението могат да бъдат уточнени следните правните въпроси: за характера на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди при незаконно задържане; за годните доказателства относно наличието на причинна връзка между това задържане и последвалото влошаване на здравословното състояние на задържания и направените от него разходи за лечение; за приложението на критерия „справедливост” по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно задържане; за задължението на въззивния съд да мотивира извода си за липса на причинна връзка между задържането и вредите. Жалбоподателката поддържа, че по тези въпроси има противоречива практика (позовава се на решение на Сливенски окръжен съд по гр.д.№ 236/ 2011 г.), както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна П. на Р. Б. оспорва жалбата и счита, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Поддържа, че при постановяването му е съобразена установената съдебна практика по приложението на ЗОДОВ. Евентуално излага доводи за неоснователност на жалбата.
Ответната страна и С. д. на в. р. – С. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е била издирвана от органите на МВР по образувано досъдебно производство ЗМ 2688/ 2010 г. на VІ РПУ – СДВР, но не е била намерена на декларираните от нея адреси. В изпълнение на издадено на 03.06.2011 г. от прокурор постановление, тя била обявена за общонационално издирване и принудително довеждане в VІ РПУ. На 19.02.2012 г. ищцата била задържана при напускане на територията на страната и конвоирана до VІ РПУ – СДВР, като била освободена на следващия ден в 17,30 часа, след като дала показания в качеството й на свидетел. На 17.08.2012 г. досъдебното производство било прекратено, без срещу ищцата да е повдигано обвинение. При задържането й тя прекарала в следствения арест една нощ при много лоши битови условия, в състояние на тревожност и при враждебно отношение на полицейските служители към нея. След освобождаването й била неспокойна, страхувала се да остане сама. Съдът приел, че тези негативни изживявания съставляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответниците, тъй като с факта на прекратяване на наказателното производство, задържането губи законното си основание. Като отчел продължителността на производството и на задържането на ищцата, както и обстоятелството, че срещу нея не е повдигано обвинение, съдът приел за справедливо да определи парично обезщетение в размер 3 000 лв. По отношение на имуществените вреди съдът посочил, че липсват доказателства те да стоят в причинна връзка със задържането на ищцата. Представените писмени доказателства за срещи с психолог и за заплащането на възнаграждения не съдържат данни за състоянието на ищцата, нито диагноза и не може да се направи фактически извод, че разходите за психологически консултации имат връзка със задържането й на 19.02.2012 г.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, уточнените правни въпроси обуславят обжалваното решение, но по тях няма противоречива съдебна практика, нито са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК са налице само тогава, когато един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин в обжалваното решение и в друг, влязъл в сила, съдебен акт. В тежест на касатора е да установи тези предпоставки, включително фактът, че другият акт е влязъл в сила. В случая ищцата е представила само копие от решение на Сливенски окръжен съд по гр.д.№ 236/ 2011 г., което няма данни да е влязло в сила и въз основа но което не може да се направи извод за наличие на противоречива практика.
Също в тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. е посочено, че правният въпрос, на който касаторът се позовава, има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото при следните условия: разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. По уточнените от изложението на жалбоподателката въпроси има установена от ВКС по реда на чл.291 ГПК практика, поради което те нямат значението по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Негативните изживявания във връзка с незаконно задържане съставляват подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, както е приел и съдът в обжалваното решение. Наличието на причинна връзка между това задържане и последвалото влошаване на здравословното състояние на задържания и направените от него разходи за лечение може да бъде установявано с всички доказателствени средства, предвидени в ГПК, като съдът е длъжен да посочи в акта си кои са релевантните за тази връзка доказателства и дали им дава вяра. Критерият „справедливост” по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно задържане предполага обсъждане на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на задържането, интензивността на упражнената репресия, съпътстващи мерки за принуда, степента на засягане на емоционалния живот на увредения и др. Съдът е длъжен да съобрази тези обстоятелства при определяне на размера на обезщетението и да мотивира извода си.
Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което не може да се приеме наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
А що се касае до наведените в изложението на жалбоподателката доводи за извършени от въззивния съд съществени нарушения и необоснованост на фактическите му изводи, следва да се отбележи, че те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. При решаване на въпроса да допусне ли касационното обжалване, ВКС взема предвид единствено правните разрешения, дадени от въззивния съд и доколко те противоречат на практиката на ВКС, по тях има противоречива практика или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В това производство е изключена проверката на законосъобразността на извършените от съда процесуални действия, поради което доводите на жалбоподателката за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения и необоснованост на акта й, не могат да бъдат обсъждани.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 101 от 03.07.2014 г. по гр.д.№ 265/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: